Почивката ми край морето ме накара да се замисля за някои доста важни неща, за които може би не се замисляме често. АЗ СЪМ ХИПЕРконсуматор и не крия това. Телефонът се е превърнал в продължение на ръката ми. Начин освен за комуникация, но и за работа. Седейки на брега, наблюдавах доста хора, които също като мен са заровили поглед в телефоните си…..
Колко ли сърца ежедневно изпращат?! Как се случи така, че Instagram обезмисли истинския смисъл на емотикона сърце?! Аз скролвам ИЗ социалните мрежи постоянно…. Преди година се зарадвах, когато Facebook даде възможност на потребителя да избира измежду още няколко емотикона, които да обрисуват моментните ни реакции и състояния. Макар да имам още няколко препоръки, като бутона “Пффф” искам да ви попитам колко празни сърца дневно натискате и изпращате?
Харесвам Instagram много, доста често черпя вдъхновения именно от там, но не е ли жалко дълбоко в смисъла на символа сърце… така безбрежно и лесно да изпращаме сърца навред? Сякаш отчупваме по-малко от своето цяло, за да го изпратим в нищото. Дори и в канала за съобщения на Instagram първосигнално заложеният отговор е сърце. Празно!!!! Забелязали ли сте?!
Стигнах до този извод защото някакво вътрешно чувство ме кара да се замисля, че не мога да харесвам всичко….Всеки ден очите ми срещата много вдъхновяващи кадри, щастливи емоции и красота. Представяте ли си колко често трябва да натисна празното сърце? Във фийда то се запълва и става червено… А нашето, колко пълно с любов е….?!
Нямам заключение, просто малко размисли от красивия плаж, на който съм и всички хора около мен, загледани в телефоните си….
P.S. Целувам ви. Пиша това, за да внимавам повече и аз… Да виждам пълни сърца! Но Реални!!!