Продължавам с огоромно нетърпение и вълнение да ви представям поредния бг автор, гост на рубриката ми “творЧЕСТво”. Дамата, с която си говорим днес има специален поглед върху облеклото като ритуал на гиздене, в красивия смисъл на старовремската форма на обличането. Да се нагиздиш, да се премениш. Да “украсиш” тялото си с красива дрехи или бижу.
Тези от вас, които следят блога, вероятно вече се досещат, че днешният гост в рубриката е дизайнерът на българския бранд – GIZDA – Катя Лозанова.
Съдбата ме срещна с нейното творчество преди повече от година, когато се сдобих с една от любимите дрехи в летния гардероб – красива бохемска рокля. Следя с интерес колекциите ѝ, защото Катя се откроява с подчертан авангардизъм и особен моден поглед.
Последното й УАУ творение, с което побързах да се сдобия бе нестандартна, но особено практична качулка с визьор от най-новата й колекция с аксесоари, които да ни помогнат да оцелеем в абсурда, в който се наложи да живеем.
Може да разгледате нестандартни идеи на Катя, как да опазим себе си и другите невредими. Останалите визьори, качулки и бандани на GIZDA може да разгледате подробно ТУК.
А ето я и нея…..
1. Коя е Катя Лозанова днес, тук и сега?!
КЛ: Катя днес, тук и сега е благодарна. За живота си, за миговете на радост и тъга, за хората и връзките, които имам с тях. Доволна съм от всичко постигнато, извоювано, подарено и изживяно и очаквам с вълнение всичко, което предстои.
2. Позволих си да задам този въпрос, тъй като сценографията е един от основните двигатели в твоя живот – вдъхновение и муза. Каква посока даде в живота ти?
КЛ: Сценографията и годините прекарани в университета имат голямо значение за работата ми. Средата там и хората, които срещнах отвориха за мен прозорец към нов свят, много по-широк, богат и разнообразен от това, което съм си представяла, че съществува. Знанието дава простор на мисълта. Научих много за бита и културата в различни региони на света и като производно – за облеклото в различните периоди. За мен модата не е нещо самоцелно, тя е функция на времето и човека и инструмент в ръцете му.
3. Имаш 4 авторски колекци и десетки сценични облекла за театрални постановки и филми. Коя е дрехата и моделът, които те карат да се чувстваш “ в кожата си”?
КЛ: Дрехите, които ме карат да се чувствам в кожата си са много, всеки ден са различни, защото се променям и аз. Били са силно ексцентрични, по-умерени, абсолютен basic също. Преди амплитудата беше доста голяма, но с времето става все по-умерена. Най-важно е „вътре“ да ти е добре и да се харесваш, а дрехите помагат много.
4. Кристиян Диор, Джон Гaлиано, Алекзандър Макуун, Вивиан Уестууд и други световноизвестни дизайнери са малка част от дългия списък на модните дизайнери работили в тетатъра и сценографското облекло, надживели постановките и намерили място в музеите. С какво сценографията повлия на творчеството на дизайнера Катя Лозанова?
КЛ: Сценографията ми даде знание, което е безценно. Това е като да имаш само два цвята, за да нарисуваш картина и да разбереш, че има още цяла палитра, която можеш да използваш. Когато вече знаеш, че имаш в ръцете си дъгата, пак може да избереш да рисуваш с два цвята, но тогава решението ти е избор, а не резултат от ограничение. Ако имаш уменията да конструираш и технологично да изпълниш или управляваш процеса по изпълнението от една идея до готовата дреха, е вълшебно чувството да сътвориш нещо от нищото и да го видиш готово в ръцете си. Това, че този процес е толкова бърз и за часове или дни можеш да вдъхнеш на скицата живот, абсолютно импонира на моята същност. Възхищавам се на архитектите и режисьорите, но нямам търпението да изчакам идеята си месеци или години, за да я видя завършена.
FGAL x GIZDA
5. Кога дрехата се превръща в “сценичен костюм”?
КЛ: Дрехата се превръща в сценичен костюм, когато е под светлините на прожекторите или когато я носи човек със силна индивидуалност, който има умението да предаде заряда на своя вътрешен свят навън и животът е неговата сцена.
6. Как би определила модата, която създаваш?
КЛ: Модата, която създавам е моят разказ, моята песен, моят танц. Тя разказва за силата на духа, тя напомня на всяка жена, че носи магия и й дава увереност и сила. Харесвам категоричността, тази в отношенията, във формата, в линията и респективно в кройката. Животът е парадоксален и ми харесва да търся нарочната грешка в дизайна- като нарочните грешки в шевиците, нещо, което да те изненада и да те държи „буден“.
7. Какво те вдъхновява?
КЛ: Идеята, която константно ме вдъхновява е тази за силата на човека, силата на душата и живота, който винаги намира път. Неподозираната сила, която намираме в себе си, дори когато си мислим, че това е невъзможно. Вдъхновява ме светът с цялата му простота, сложност и красота. Вдъхновява ме автентичността и чистия момент на творчество. Когато се оставиш на този поток, на ръцете и интуицията си, които имат повече знание от това, което има в главата ти. Тогава има магия и смисъл, има радост и полза от това, което правиш като творец. А ползата е личното удовлетворение и частицата „теб“, която даваш на света и която е различна от всяка друга такава частица.
8. Как интелектуалният труд и идеи в България могат да бъдат спасени? Кражбата на творчество и авторски идеи е често срещан проблем у нас?
КЛ: Аз избирам да се съсредоточа върху работата си и това да създавам. Няма да крия, че е много болезнено да виждаш труда си откраднат, взаймстван или „вдъхновил“ някой друг, обикновено търговец. Това е съпътствало човека винаги – един измисля, друг си присвоява, или в добрия случай надгражда. Дигитализацията ни дава много, но и прави процеса по контролирането на авторски права много труден. Надявам се в близко бъдеще да влязат в сила регулации за авторския труд, защото иначе света става copy of a copy of a copy. Има марки, които съществуват само на този принцип – възпроизвеждат успешни модели на брандове, които влагат автентичност, творчество и любов. Случвало ми се няколко пъти вече други марки да вземат успешен мой дизайн едно към едно, или направо да продават със снимки на GIZDA. По-притеснителното е, че често хората на изкуството искат да се занимават с творчеството си и не реагират на откровена кражба. Струва ми се нужно да има критична маса на отпор и на отстояване на ценностите, в които вярваме. Да не се превръщаме в жертви на обстоятелствата, като същевременно даваме път на плагиатството. Ако всеки направи, каквото може, за да защити труда си, ако ще да е и просто пост в социалните мрежи с конкретика, може да очакваме, че ще има промяна. Аз водя една такава битка в момента и вярвам, че само нашето участие може да доведе до промяна в средата.
9. С какви дрехи би облякла актьорите в собствения си филм, ако носеше заглавието “La dolce vita”?
КЛ: Биха били голи и бих им дала цялото си знание и цялото многообразие от цветове и текстури, за да творят себе си и света си!
Facebook Comments Box
