Поредното доказателство, че не места
са важни, а хората, с които ги споделяш.
Накратко, решихме да изпратим лятото наблизичко, отсядайки в апартамента на наши приятели в Офринио. Не знам защо на повече хора не им допада селцето, бяхме за първи път и на нас ни хареса.
Главната причина сигурно е защото бяхме само ние петимата 
(както каза Валери – “Вече запълнихме и петото пръстче на ръчичката с Марв”). Насладихме се доволно на селцето, защото беше почти празно. Всичко работеше, но някак се усещаше мълчаливо спокойствие и лекота. Слава Богу случихме на време (заваля едва вчера, когато пътувахме наобратно).
(както каза Валери – “Вече запълнихме и петото пръстче на ръчичката с Марв”). Насладихме се доволно на селцето, защото беше почти празно. Всичко работеше, но някак се усещаше мълчаливо спокойствие и лекота. Слава Богу случихме на време (заваля едва вчера, когато пътувахме наобратно).
Главно изпълнихме плана, за който бяхме отишли. 
Наспахме се доволно, ставайки към 10:30 ч. В два от дните пътувахме до лозята и плажната ивица на Амолфи край Неа Перамос. 
А към 15 часа се настанявахме за обедни пиршества, щедро напоени с вкусен зехтин, прясна морска храна и любимото ми буюрди. 
Наспахме се доволно, ставайки към 10:30 ч. В два от дните пътувахме до лозята и плажната ивица на Амолфи край Неа Перамос. А към 15 часа се настанявахме за обедни пиршества, щедро напоени с вкусен зехтин, прясна морска храна и любимото ми буюрди. А вечертите ли? Тях прекарвахме в апартамента, след кратка разходка в селцето. Бяхме свалили трилогията “ Before sunrise” “Before sunset”
и “Before midnight” 
и “Before midnight” 
Хора, не знам кой от вас е гледал някой от епизодите – главните роли се изпълняват от Итън Хоук и Жули Делпи, а действието в последния епизод се развиваше точно в Гърция. И като казвам епизод, имам предвид, че за първи път съм пленена от двучасова екранна постановка. Постановка с дълги екзистенциални разговори по теми, с които се сблъскват двама влюбени ежедневно, като всички нас. Доста интересен прочит на първата незабравима любов (1993 г.), важното решение да се пребориш и да я запазиш (2004 г. ) и рутината, с която ще се срещнеш рано или късно в съжителството ви (2020г.) но никога няма бъдеш отегчен, знаейки, че любовта е израстване и битка не между вас, а укротяване на собствения ти нрав. Защото никой никога не е обещавал, че винаги ще бъде красиво! Обещал е да бъде истинско, подсладено с много любов!
Ех, каква болна романтичка съм! 
Ама пък истински вярвам в това!
Ама пък истински вярвам в това!
И ще завърша с мисълта, която най-много ме впечатли от поредицата: “ … Всъщност какво е истинската любов?! Не е ли усещането и мостът между двама души, а не физическото лице” 
Но само някои специални хора, знаят как да строят мостове, май затова се влюбих в инженер 
FGal
Facebook Comments
