Събудих се много рано тази сутрин! Чувството, че не съм довършила нещо, не ми дава мира. Днес е първият учебен ден на Деа. Тя все още спи сладко и толкова спокойно в легълцето си, нищо неподозираща какво всъщност я очаква. Вълнува се за първия учебен ден по свой начин. Дори сподели, че й се иска вече да е следващият ден, защото днес няма да учат “на истински”… Очаква толкова много с будните си малки очички, все още спокойна и необременена с неспокойствието, което не дава мира на мен ~ уж порастналия възрастен човек, който трябва да окуражвава. Толкова ми се иска да пазя и аз още онова чисто детско съзнание.
Спомням си толкова добре моя първи учебен ден. Започнах деня, вземайки довиждане с плюшените си играчки. Храних ги за последен път, обяснявайки, че вече съм голяма и ще бъда ученичка. Своебразното ново начало, с което мама и татко се опитаха да ми обясняват в онзи ден, че вече имам нови отговорности. Игрите ще бъдат още по-сладки, когато са награда след деня пълен с научени нови уроци. Беше вълнуващо и наистина незабравимо….
Часът е пет без петнадесет, а аз пиша този пост, чудейки се дали Деа е готова за всичко това. Ще я събудя след няколко часа и ще й пожелая дългоочакваното “На добър час!”. Толкова харесвам тези простички, но толкова съдържателни думи. Със старинната форма и ударение на “О” в думата “добър”. Пожелателната форма за попътен вятър в новото начало. Колко ще е лек пътят не знам?! Усещам се, как искам да го извървя вместо нея, да отъпча “трудностите” , а знам че не трябва…
Искам да бъдем родители, които дават устои, не проправят път. Дават пример без да обезличават самоличността. Преди няколко дни, мама ми изпрати най-хубавото пожелание и съвет, за всичко към което трябва да се стремим да дадем и научим Деа като родители.
”Има два подаръка, които да дадем на децата си: едният е корени, другият криле!”
Важните уроци винаги са били в устоите. Да възпиташ, да бъдеш за пример и да дадеш сила и увереност на децата си. Седем години се изплъзнаха между пръстите ми като миг. А днес, уж малкото ми още момиче вече започва своя самостоятелен път и аз не знам дали съм готова да осъзная истинския смисъл на това “ново начало”.
Днес сутрешното кафе е за равносметки… Върнах лентата назад, притеснена дали съм дала най-доброто от себе си. Оставила ли съм отпечатък в съзнанието й, възпитала ли съм я добре. Прочела ли съм достатъчно приказки вечер, целувала ли съм я достатъчно за лека нощ ?! И знам колко нелепо звучи всичко написано, но е реалното отражение на чувствата на всяка майка в този момент, предполагам.
Пиша толкова неща, после ги трия… искам след години тези редове , да й припомнят уловените мисли и емоции, които преминават през главата на всяка от нас. Майката на първокласник!
Вече се съмва! Време е да посрещна новия ден. Новото начало. Да подам ръка и да пожелая:
На добър час, Деа! Ние винаги ще бъдем до теб. Всичко останало е в ръцете на магията на обичта! В нея трябва да вярваш най-силно!
рокля: Love Made Love
Раница: Belmil
Часовник: MyKi Junior
