Поредната дама, с която ви срещам в рубриката #творЧЕСТво носи особен плам и неподправен заряд за живот. Позитрон напълно достатъчен да съществува самостоятелно, стига да носи вдъхновение и послание за несмиримост и борбеност. Авторката на Blackout Label – Пламена Владимирова е добре позната с майсторските си бижута от макраме и индустриални материали. В колекциите й освен бижута, може да срещнете и ефектни пана за стена, аксесоари за тяло, пръстени и гривни в повечето случаи ефектни унисекс модели.
1. Здравей Плам (Пламена)! Харесва ми да те наричам така, защото носиш специален плам и заряд със себе си. Разкажи ни малко за теб, какво е най-важното, което трябва да знаем за теб и мястото ти в този вече толкова причудлив свят?
Пламена: Здравей, Кали:) Благодаря ти!
Откакто заживях в силата на името си, започна да се случва магията, наречена “Плам за Живот”!
Най-важното за мен е може би, че аз каквото и да става, си оставам unapologetically ME. Аз съм просто едно пораснало дете, което обожава да “играе” , създавайки понякога причудливи за хората неща. Винаги при приемането на нов проект съм като малчуган преди да разопакова подаръците. Все още първата ми реакция вътрешно е :”Благодаря Ви, че ми позволявате да играя!”
С годините спрях да се извинявам коя съм, колко място заемам, колко съм шумна, луда и невлизаща в социалните рамки! С бранда наложих моя прочит на съвременните тенденции и създадох мой отличаващ се почерк. Радвам се, че намерих и съратници, които ми повярваха в началото и все още продължаваме да работим заедно.
Мястото ми засега е с локация София, макар да съм гражданин на света и произведенията ми циркулират далеч от родните земи. А колкото до развитието на BLACK OUT LABEL се надявам за в бъдеще да продължавам да “играя” на все по-големи “площадки”:)
- Кое е първото нещо, което ти оказа истинско влияние в модата и дизайна?
Пламена: Ако трябва да съм абсолютно честна, то това беше майка ми и липсата на средства през годините. Като дете на прехода, идващо от съвсем нормално семейство, без кой знае какви доходи, виждах как от нищо, правиш нещо. И двамата ми родители са адски креативни хора, с много над средното усещане за стил и естетика, напъхани в “костюмите” на скучни инженери . Уви при тях системата си е оставила отпечатъка, не напълно, но го е оставила. И с годините техните таланти някак останаха на заден план. Това вътрешно ме мотивира, че каквото и да става, аз ще се измъкна и ще бъда себе си.
Модата, в моя живот беше моят спасителен кораб, в който можех да бъда, която си поискам и да избягам от матрицата. Спомням си, че много преди да има соц медии, давах всичките си пари за списания. (колко бой съм изяла заради това , само аз си знам):). Предпочитах да стоя гладна, но да гледам свят, в който всичко беше различно и където нямаше нищо невъзможно.
А, най- първият път, в който прецених, че това е моето “оръжие” , беше когато станах teenager- и понеже нямаше пари за дрехи , каквито аз исках, хващах ножицата и режех, кърпех и каквото се сетиш. Ходех с кламери, направени на дебел ланец ,около врата, режех дънки, топове и т.н .
ФАКТЪТ, че с едно клъцване на ножицата, можех да направя нещо, което никой го нямаше, ме караше да се чувствам като супергерой! Тогава разбрах, че много хора, изобщо не виждат под повърхността и колко много алтернативи има в дизайна.
За това си казах: “Трябва да научиш правилата , за да можеш да ги нарушаваш спокойно!”
Точно това и направих!
- Как се роди любовта и вдъхновението от корабните въжета и как подчини възлите, да заживея нов живот на врата на някоя дама?
Пламена: Тук само ще те поправя : Въжетата са основно индустриални! Те са с различна издръжливост от корабните и доста често имат и изкуствен примес.
Всичко тръгна от дипломната ми колекция, или по-скоро от идеята за нея в ПАРИЖ. Тогава погледнах малко под повърхността на нещо познато на всички ни, а именно: макрамето. Толкова често срещано, а никой не беше се сетил да го прави от индустриални въжета и материали. Отново липсата на средства за изработката на дрехите от дипломната колекция , ме накара да се върна в детството ми и да разгледам ситуацията като една голяма игра на “от нищо , нещо”.
Честно да ти кажа, нямах идея нито как ще го направя, нито в какво точно се забърквам. До този момент всички ме знаеха като момичето с двете леви ръце. За самата мен си беше чисто предизвикателство да не зарежа цялата колекция по средата. Доста чест похват до този момент. Е, беше достатъчно интересна тази играя, за да продължавам и до днес да я играя с интерес.
Първите бижута направих с остатъците от тази колекция за себе си още през 2010. Тогава си беше като майтап за всички около мен. Но както и кламерите около врата ми, от тийн годините, въжетата ме караха да се чувствам като супергерой. Не знам с каква самоувереност и вайб съм ги носела, но по едно време всеки искаше частица от този WONDER WOMAN VIBE! Яно добре съм си свършила работата . Естествено световните тенденции, които не закъсняха няколко години по-късно, също помогнаха!
- Разбрах, че всяко бижу носи свое собствено име? Как би звучало името на бижуто вдъхновено от мен? Винаги си споделяла колко важен е собственият вайб, в тази посока как усети моя и в какво бижу ме припозна?
Пламена: Да, всяко бижу има собствено име и различен привкус. Понеже още нямам реални деца- “бебетата” на BL са моите деца. И всички са ми мили.
Твоят образ винаги ми е бил инспирация за бохемския привкус на Париж.т.е РОМАНТИКА с нотка на бунт. А, името е може би:
Cherchez la femme – ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА – израз, който произлиза от криминалните художествени произведения, където в основата на “проблема” стои жената. ) Някак ми изглеждаш като “проблем”, който си заслужава да имаш в живота си. Някак ми напомняш на гривна от въжета – някак небрежно, но винаги забелижимо!
А това е моделът, който Пламена изработи специални за мен.✨Знаейки колко много обичам аксесоарите и шапките, решихме да обединим страстта към нестандартното в многофункционален аксесоар, който да нося като колие и аксесоар за шапка 🤗
- Кое е най-силното ти вдъхновение днес?
Пламена: Животът и личното израстване. Колкото повече опознавам себе си, разбирам колко многопластови са хората. Страшно ми е интересна клиничната психология, травмите, формирането на съзнанието от мисли . Най- силното ми вдъхновение е енергията във всичките й проявления, но най-вече сексуалната(съзидателната) и опитът ми да се опитвам да я опитомя.
- А мечтаният проект, който все още не си сбъднала?
Пламена: Май почти го сбъднах: собствена къща, по мой дизайн и интериор направен от мен!
А, най- мечтаният бъдещ проект е БЕБЕ:)
- Как мислиш, че ще изглеждат бижутата на бъдещето?
Пламена: Все по- концептуални и изпълнени със символика. Смятам , че хората все повече ще търсят добавената стойност във всеки един продукт и по-силната му емоционална връзка със самите тях. Силно се надявам “свръх консуматорството” да остане на заден план.
Като цяло -аз самата точно с такава мода се занимавам още от самото начало. Така нареченият upsycle & recycle са в основата на бранда. А, моето лично мото като дизайнер и творец е :“ВДЪХНИ ВТОРИ ЖИВОТ!”
Самата аз като потребител, съм изключителен минималист и инвестирам само в неща,които са доказани time pieces.
Toва и налагам в бранда-идеята е да имаш бижу или аксесоар, неподвластен на времето и адекватен и след 10г. Много от клиентите ни , все още носят артикули от най-първите колекции.
- Как би изглеждало бижуто сътворено в стилистиката на Zero Waste?
Пламена: Както казах вече, въпрос на инспирация и духовна настройка . НО ЗАЩО ДА НЕ ПРИТВОРИМ ИЗГОРЯЛАТА КРУШКА, СКЪСАНИЯТ МАРКУЧ ОТ БАНЯТА, ПОЧТИ НАКЪСАНАТА МЕКА ТРЪБА ЗА ПЕРАЛНЯ С МАЛКО ФАНТАЗИЯ – НЯКОЛКО ПРАВИЛНИ ВЪЗЕЛА ..И МОЖЕ ДА СТаСНЕ МАГИЯ. Само да имаш очи да го видиш:)
Смятам, че в бъдеще ще има и още повече връщане на по- craft занаятчийството:)
- Как би изглеждало „бижуто, което никой го няма“?
Пламена: Бижуто,което никой няма сигурно все още живее в дебрите на мозъка ми и все още не съм му усетила точната форма. ДА, усетила, защото всичко е енергия , която аз просто притворявам във форма .
Предполагам ще е доста интересно да се помисли за нещо, което може да ни транспортира в други светове и същевременно да е като амулет.
А, най-важното е бижуто да е ЛЮБОВ, където и от когото се носи!
FGal
