Нито една успешна постъпка не се получава без вяра в нещо светло и добро…..
Мислията около, която искам да ви ангажирам днeс е да се обединим в идеята да бъдем #ПОСЛАНИЦИНАДЯДОКОЛЕДА!
Нека като родители не разваляме магията, около една от малкото останали смислени и чаровни идеи – около онзи добър, белобрад, Старец, носещ вяра и добрина. Защото в крайна сметка, както Господ, или силата, в която всеки от нас вярва, така и Дядо Коледа е събирателен образ на добротата и тайнството, което не може да бъде видяно с очи. Иска се сърце, което да прелива от обич, за да може да виждаш отвъд магията и да се радваш на всекидневните малки вълшебства около нас.
Така, както от днес всеки ден до Коледа пълним коледния календар с лакомства, които казваме на децатата, че Дядо Коледа е изпратил, за да бъде денят им позитивен и зареден.
Така както и миналия уикенд решихме да изненадаме децата, като “лично” Добрият старец да почука на вратата на къщичката, в която бяхме отседнали, за да им понесе малък тематичен подарък, с който да им покаже, че гледа и наблюдава всичко. Да си прегърне, похвали и поощри за труда и постоянството в обучението и да им напомни, че никога не трябва да спират да вярват във вълшебства и да бъдат добри.
Щастлива съм, че блогът ме събира с хора, които толкова подкрепят и застават зад идеите и плановете, които споделям. Вярвам, че това е истинският смисъл на партньорствата помежду ни. Отношения, които да вдъхновяват и да бъдат полезни не само за нас, но и за всички вас.
Споделям всичко това, защото екипът на Valentina Castle прегърна идеята и молбата ми да осъществим тази изненада за момичетата и през целия празничен Декември дава възможност и на други семейства да зарадват с изненада децата си. Единственото, което се изисква е когато правите резервацията си в хотела или къщичките да уточните на рецепция, в кой ден и час искате да изненадате близките си. Подаръците приготвяте и опаковате самите вие. Ние избрахме да зарадваме Деа и Валерѝ с тематичен подарък свързан с любимото им хоби – рисуването, с което Дядо Коледа за пореден път да покаже, че ги познава и им пожелава да бъдат винаги толкова амбициозни и трудолюбиви.
Опаковахме 2 чаши за чай, от новата продукция на “Замръзналото кралство”, които те сами трябва да оцветят с боички и да изпекат във фурната, за да могат цветовете да се запечатат. Комплектът, който купихме имаше няколко базови цвята бои и указание начина на комбинация и смесване, за да мога да създават нови допълнителни цветове.
Споделям всичко това, защото наскоро моя приятелка ми изпрати едно прекрасно писмо на родители, за които е настъпил моментът, в който да разкажат “истината” за Дядо Коледа на своето дете.
Безкрайно красиво и съдържателно писмо и един елегантен начин, по който да представим образа, без да го отричаме и съдим. Без да комерсиализираме! Ние с Георги сме от онези родители, които никога няма да развалят магията на коледния дух. Такива, които се стараят да възпитават чрез нея – грижовни и обичливи деца, които един ден да полагат същите грижи и усърдие възпитавайки децата си.
През последните 3 години, откакто момичетата са пораснали и осъзнати, за да знаят, че има някаква “невидима” сила, която сбъдва желания и прави незабравими изненади – не сме спирали да поддържаме коледния дух и да помагаме “вълшебствата” да съществуват.
И разберете ме правилно, нямам предвид всекидневното затрупване с изненади и големи подаръци, а грижовността изразена в малки и дребни жестове, с които да покажем обичта си. Да влезем в ролата си на истински посланици и помощници на Дядо Коледа, защото всеки родител е точно това. Помощникът, който да разпространява мисията и да продължава идеята на празника. Откакто децата са се родили нямат подаръци от мама и татко. Сутринта на 25-ти декември под елхата ги очакват подаръци оставени от Дядо Коледа. Вечерта, когато се събираме цялото семейство и след това пътувайки да видим моето семейство в Габрово и Ст. Загора, продължаваме да откриваме още подаръци, които Добрия Старец е оставил на другите посланици – баби, дядовци и лели.
Сигурно звучи наивно, но има изключително въздействие – поне дотогава, докато Деа или Валерѝ не се приберат от училище и детска и някой родител, кака или батко старателно се е опитал да ги убеди, че Дядо Коледа не съществува, а всъщност мама и татко носят подаръците.
Точно тогава, настъпва моментът, в който да разкажем истинската идея на смисъла да съществуват “вълшебства”. Че ние помагаме на Дядо Коледа в създаването на красиви спомени и трепет, които един ден и те да предадат на своите деца! Защото Дядо Коледа ни учи да вярваме в силите, че очите ни не могат да видят вълшебствата, че те се чувстват най-силно със сърцето. А това е пореденото доказателство и начин по който да кажем: “Обичам те! Грижа се за теб!”
Оставям ви с едно вълнуващо и безкрайно истинско четиво публикувано от Валерия Димитрова – Вал на сайта на Алма Алтер… може да ги разгледате ТУК!
Редове, които ще ви припомнят и нашето детство и начина, по който се чувствахме ние. За трепета, така както едно дете може да разкаже. Защото във всеки от нас, се крие по едно такова…..
Скъпи Дядо Коледа
Скъпи Дядо Коледа, дълго време се двоумих какво да ти напиша или как да започна. Не за друго – просто времето ни отдавна е отминало един за друг.
Отдавна мина времето, когато единствените ми проблеми бяха в това как и кога точно ще украсим за Коледа, колко ястия ще сготви баба, дали ще има сняг на коледното утро, колко касетки с коледни филми ще успея да взема от видеотеката, как да остана буден максимално дълго на тази свята нощ, за да те изчакам, а на сутринта да заваря под елхата всички онези подаръци, които съм Искал. Днес обаче, Украсата вече не е същата, видеотеките затвориха, елхите се превърнаха в посечени борчета, а баба си отиде. С нея някъде и вярата в теб. Затова 24 години по-късно аз ти пиша. За първи път. И май е късно да ти пращам списъка си с желания, защото не съм от добрите момчета. Защото ние двамата с теб отдавна сами градим съдбата си, сами купуваме подаръците си и живеем в света, в който сами си създадохме. А как го създадохме само… Ние, възрастните. Но ти не си за възрастните. Ти си за децата. Онези, които никога не пораснаха. Децата, които се нуждаят от малко магия, в която да повярват. Не им давай известност- на децата не им трябва – дай им снежните пързалки, дай им белите мечки и топлите ръкавици. Прочети писмата на тези, които не могат да пишат или да четат. Ако можеш – научи ги.
[…]
Моля те, теб, скъпи Дядо Коледа само за едно – пази ми ги здрави, пази ми ги усмихнати, пази ми ги толкова енергични, буйни и ненаситни за живота. Дай им любовта, която търсят, пази я в сърцата им, премахни разстоянията и никога не им давай да забравят, че преставаме да си играем не защото стареем, а стареем, защото преставаме да си играем.
Обръщам се към теб, защото Бог понякога е зает, а и си няма вълшебна шейна. Тази година аз ще те чакам под елхата – не материалната, а истинската, единствената, която има значение. Ще те чакам, за да ми донесеш този подарък, който идва от сърцата – от сърцата на хората.
Георги Арсов, финален монолог „Красавицата и звяра“, коледно издание,
инспириран от Бенедикт Къмбърбач
FGal
