Кога забравихме как да се чувстваме Принцеси?!

written by Kalina Nikolova 05/10/2018

Този пост е за жените, които забравиха какво е да се чувстваш Принцеса… И ако темата не ви вълнува, тук е мястото да натиснете x-са в горния десен ъгъл.

Днес смятам да се отклоня от обичайните постове, с които сте свикнали да ви занимавам, но като се замисля, този си толкова мой, че трябва все по-често да изливам мислите си по този начин….

Та днес искам да ви попитам, кога всички станахме толкова еманципирани, горди и Господи, любимата ми женска характеристика “борбени”. Да питам само срещу кого и за какво се борим?! Аз мислех, че смисълът на живота се крие в изкуството да дадеш възможност друг да управлява живота ти. Знам, че звучи парадоксално, но не е ли точно така?! Цял живот търсим половинката, с която да споделим/поделим и съпреживеем настояще и бъдеще. Той за вас и вие за Него. С другар винаги е по-лесно!

Снощи гледах реалити формата, който уж бил огледало на обществото, и сигурно е така. Та там, един батка беше безумно изнервен и притеснен от мисията и играта, която трябваше да изиграе. Протестираше срещу опита за упражнено господство от своята “господарка”, която пък часове по-рано ласкаво галеше под завивките. Както и да е! Този филм често го гледаме. Друго исках да ви кажа! Наистина останах изненадана от начина, по който днешните млади дами не знаят как да общуват и да вадят душата на мъжа” с памук”, вглъбени в това да бъдат самостоятелни и толкова еманципирани. Забравили да “пърхат с мигли”, да бъдат кокетни, да помолят ласкаво за помощ, дори понякога да бъдат безпомощни, защото както добре знаем, дори и да можем да се справим сами, чувството да бъдеш закрилян е велико. И не ме разбирайте погрешно, нямам предвид да бъдем безгръбначни, а по-нежни и женствени. Да знаем как да помолим, да знаем как да дадем в замяна и с какво да се отблагодарим.

Днешното ни fast-общество има всичко, но няма внимание. И ето тук е разковничето и смисълът, с който пиша тези редове. Защо забравихме какво е да се чувстваме Принцеси, като в смисъла на думата влагам идеята за нарицателното “принцеса”, но в позитивен смисъл. Да бъдеш обгрижвана, да имаш опека, да имаш другар, истинска по-силна половинка, с която да разпределяш отговорностите и изненадите, които този не винаги толкова розов живот ще ти донесе.

Та пак да попитам, кога станахме толкова еманципирани и заети, че да не можем да отделим от времето си поне два пъти седмично да направим вечеря за любимите си хора. Да “завъртим тиганите”, защото така демонстрираме вниманието си към тях. Нищо, че навън понякога е по-евтино, по-бързо, често пъти дори и по-вкусно, жестът и вниманието ги няма. Няма я и ароматната кухня, ухаеща на уют. Нищо, че дрехите и косата ни ще миришат на “манжда”, уважението от делото е най-ценно.

Въпреки, че съм зодия телец и по дефолт се водя чревоугодник, не бих казала, че готвя добре. Историята познава няколко изгърмели варени яйца, защото се отплесвам пред компютъра, изчаквайки да заврят, след което блаженството ми бива нарушено от фойерверки под формата на яйца. Шемет съм си аз, но поне се старая. Всеки Божи ден първото нещо, което правя сутрин е закуска за семейството си. Денят наистина започва по друг начин с такова внимание. Да подредиш дори кутията за хранене и да оставиш бележка. И знам понякога това уморява много, наистина… Монотонността на ежедневието изморява най-много. Тогава се появява той – другарят, партньорът, половинката, пък била тя и по-силна, за да те покани на вечеря. Да те отмени по неговия си “мъжки” начин. Да те изненада с кратък уикенд за отдих някъде или да отведе децата на кино, докато ти почиваш в салона.

Знам, че във всяка къща нещата са относителни и различни, но и знам, че всяка къща си има стопанка, която трябва да се държи като Принцеса. И най-вече, да знае как да помоли и да благодари. Винаги има за какво!