“Алиса в страната на чудесата” е една от любимите ми приказки, а сигурна съм и на голяма част от вас. В днешния пост обаче ще ви запозная с продължението на интригуващата история…. И една вълнуваща любовна история в реалния свят, където чудесата наистина се случват.
Днешният пост е моята картичка за рожден ден, с която искам да честитя 30-годишния юбилей, на един много скъп за мен човек, на едно специално момиче, което умело дълги години заместваше празнината и тъгата в сърцето ми, че съм едно дете и нямам брат или сестра. Това е модерната мултимедийна картичка, с която всеки път ще ти припомням, какво си преживяла, колко път си извървяла, колко сълзи сме избърсали от очите си и колко щастие сме споделили заедно.
Време е всички заедно да се разходим в страната на чудесата! Предупреждавам, че това ще е е един особено дълъг пост, но ще си заслужава.
Оказа се, че годините толкова много промениха и двете ни! Безгрижните дни в гимназията отлетяха твърде бързо и отстъпиха място на нови, още по-силни преживявания и въпреки, че бяхме разделени в две противоположни точки на България – Варна и Благоевград, новите приятели и новите случки, не успяха да изтрият връзката до момента.
С годините осъзнах, че ученическите приятелства оставят изключително силен отпечатък в сърцата ни. Дните в, които “извадете белия лист” ни се струваха най-страшни, станаха особено свидни.
Истината е, че успях да преборя математиката, благодарение именно на Венци! Уроци вкъщи, пищови с решение на задачите….. За съжаление математика беше и остана най-омразния ми предмет. Докато Венци, успя да подчини цифрите! И след купища висша математика, най-големият й успех се оказа правилно решената формула на щастието. Сродна душа, огромно пухкаво куче и фотоапарат, с който да колекционира света. Да се събудиш на 30 с такова богатство, сигурно е най-голямото щастие, нали Винченцо?!
Сега вече си напълно завършена и цяла! Наскоро прегледах една жълта папка, с която ме изпрати за Благоевград. Тогава си мислихме, че всичко свършва. Въобразявахме си, че не сме оставили достатъчно следи една в друга и новите хора, бързо ще изтрият спомените в съзнанието ни и ще се настанят там.
Малко по-горе споменах, че това е моята картичка за 30 годишният ти юбилей, но се оказа, че ще се превърне в речта на кумата от сватбата ти, която така и не успях да имам.
Отправеното предизвикателство към мен в деня на сватбата, бе да направя специален пост в блога, с който да разкажа за страхотната сватба на Венцислава и Данаил. Не подозирах, че ще измине почти половин година и точно в деня на твоя юбилей ще имам възможност да те върна отново в онази приказка.
Благодаря ти, че стоически издържа на всички въпроси сигурна ли си че искаш толкова голяма сватба, не мислиш ли че това е излишно! Дори опитите да те разубедя! Не бях добра приятелка, но пък може би затова сме си толкова скъпи и ценни?! За да изпитваме категоричността си в тези толкова важни избори.
Благодаря ти, че ме избра за свидетел на щастието си в истинския смисъл на думата свидетел. И докато Георги се запозна с теб и Дидо от момента, в който официално бяхте едно цяло, аз имах възможността да стана свидетел на всеки трепет, емоция и лична битка, която водехте със самите себе си. До момента, в който душите ви се огледаха една в друга и осъзнахте, че действително си принадлежите.
Трябва да ти благодаря, за това че изпиваше чашата ми с водка, когато преценяваше, че съм пила достатъчно. Така правят добрите приятелки!
Благодаря ти, че не се обиди, тогава когато с Георги решихме, че ще продължим живота си заедно, без да споделяме този момент с близки и приятели. Оказа се че въпреки работата ми в момента, сватбите не са “нашето” нещо!
Затова пък вие с Дидо ни доказахте, че премислен правилно “големият ден” съществува и може да бъде наистина незабравима филмова продукция! Още си чакаме видеото де! 🙂
Оказа се, че аз се притеснявах повече в ролята си на кума, отколкото в деня на “моята сватба”. Притеснена, но безумно щастлива. Имах всичко! Бях истинска кума, каквато нашите традиции и обичай признават! Чувствах се напълно завършена и готова да бъда истинска кръстница на любовта ви.
И така … FGAL и Легендата официално се разписаха, че ще бъдат до вас в добро и зло! И обещаваме да ви следим изкъсо! 🙂
Остана само да ви пожелаем никога да не се променяте! Вярвайте един в друг и се наслаждавайте на времето прекарано заедно. Колко хора получават този шанс – да се влюбват в човека, когото обичат отново и отново?!
Знаете, че този кадър е любимият ми! Казва толкова много! Едно истинско вдишване на аромата на любовта, когато тя е в твоите ръце! Нали, Дидо! Силен и разтърсващ! Такива каквито са и снимките на страхотния екип на Ивелин и Ваня, които запечатаха този луд ден!
Винченцо, ти си оказа най-красивата плачеща булка, знаеш си! Още един повод, с който да се гордееш. Малко булки могат да се похвалят с толкова красива и въздействаща “плачеща” сесия. Моменти, които са уловили трепета на всеки един от гостите, вълнението на вас, нас, семействата и приятелите ви!
И за да не отчайвам аудиторията, която все пак е решила до дочете поста докрай, оставям си вратичка, в един от следващите да ви разказа за самата организация по сватбата и за това, колко наистина е важно правилно да подбираш екипите, с които работиш. Тук е момента да благодаря на агенция “Сватбено кафе”, която направи всичко възможно наистина да ни отведе в приказките и да сбъдне всичко онова, за което Венци беше мечтала…..
На гостоприемната Елка, от вълшебното място, на което се състоя сватбата – Ловна Резиденция Скалско! Приятели, притежаваме неподозирани райски кътчета в България. Ако имате път към централна България и минете покрай Габрово, не пропускайте да си откраднете няколко дни за релакс там. Мястото наистина е вълшебно!
Благодарим и на екипите, които ни накараха да се чувстваме като в истинска филмова продукция – около нас препускаха екипи от фотографи, видео оператори с камери и дронове. Скоро и трейлъра на всичко случило се….. защото е непосилно да ви го разкажа в един пост. 
И така! ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ЛЮБИМА МОЯ! ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ!
Не ти желая всички дарове,
желая ти това, което повечето нямат:
желая ти време да се радваш, да се смееш.
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
а време да бъдеш щастлива.
Не ти желая време, което просто да убиваш.
Иска ми се да ти остане в излишък
като време за удивление и вяра
вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
и време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш.
Желая ти време да откриеш себе си.
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!
Ели Михлер
FGal
photo credit: Ivelin Iliev – Artistic Wedding Photography, “Сватбено Кафе”
видео: Християн Христов
