Днес ви запознавам не просто с таланта на един млад автор, за когото съм сигурна, че тепърва ще чувате много, днес срещата е с още един скъп член на семейството ми – моят племеник, с когото се запознах когато бе едва на 9 години, точно колкото е Валери в момента.
Нищо неподозираща, че един ден ще се радваме на чудна голяма “La Familia”, че той ще стане кръстник на Деа и че ще бъда тих свидетел на храбростта и постоянството, с които встъпва в живота си, създавайки нови светове! Днес ви запознавам с вече порасналия 23-годишен автор Даниел Карабельов, който ми доказа, че младежта на новото време носи специален заряд и емоционалност и притежава непоколебимост и решителност, за които други все още изчакват правилният момент, a той винаги е бил тук и сега!
- Даниел здравей. Чувствам се от малкото привилегировани да бъдат близо до теб и таланта скрит, зад една боязлива и изключително възпитана натура. Как обаче ти ще избереш да се представиш на аудиторията на блога.
Даниел: Здравейте. За мен е чест и удоволствие, че бях поканен да направим това интервю. Наистина съм благодарен. Аз съм Даниел Карабельов, на 23 години съм и се занимавам предимно с писане на истории. Книги, сценарии, в момента повече наблягам на книгите и сега успях да издам първия си роман и се радвам, че мога да го споделя с вас.
2. Още помня първата ни среща и онази чаша на Lordi, която поръчах да ти направят за 10-тата годишнина. Толкова, колкото е Валери в момента…. Още тогава си личеше различният поглед и усещане за света – музика, филми, книги. Разкажи ни как се роди идеята за написването на книга и колко време ти отне да завършиш “ Целувката на сянката”?
Даниел: Когато започнах да пиша романа нямах точна идея за какво ще е той. Всичко започна в края на дванадесети клас, когато размишлявах какво искам да правя сживота си и при поредната вечер, в която не успявах да открия отговора, започнах да си измислям истории, което правя, когато нищо друго не върви и реших, че така или иначе си губя по-голямата част от времето в измисляне на най-различни приключения, поне да напиша това, което си представям. И написах една сцена с битка, която в последствие се разви в романа. Изпратих написаното на няколко приятели, показах го на семейството си, на всички много им хареса и в този момент реших, че ще пиша книга и всички тези герои и мисли, които са ми се въртели в главата през годините ги структурирах и подредих в цялостна история. Та за разлика от следващите книги, продълженията на „Целувката на сянката“, за които имам ясна идея и план, какво трябва да се случи в тях, за този роман в началото нямах представа как ще развия случващото се, всичко се ставаше в движение. В последствие вече се появи цялостния план, но когато започнах нямаше такъв. Следователно щом съм го започнал в дванадесети клас значи ми е отнело около 3-4 години, с множеството прекъсвания, да го завърша, въпреки че той беше готов преди около година, може би и малко повече, но трябваше да го препрочета и редактирам, както и да събера средства за издаването му и оттам се натрупа забавянето.
3. Малко хора знаят, че завършваш “ Режисура” в НБУ. Придобитите знания допринесоха ли за посоката и сюжета на книгата? Приемаш ли я като своя първи сценарии за филм и би ли се съгласил на екранизция на книгата?!
Даниел: Не бих казал, че специалността и обучението ми са повлияли на сюжета, но повлияха на стила ми на писане, тъй като на много места в романа се набляга на диалог и няма подробни описания, присъщи на повечето книги, а е структурирано и написано повече като сценарий. Колкото до екранизация, докато го пишех в главата ми през цялото време стоеше мисълта, че след време това ще бъде сериал, но в момента съм се насочил в различна посока, тъй като се занимавам с анимация и съм решил, че книгите, които напиша ще бъдат трансформирани в анимационен сериал за възрастни в даден момент. Това е планът.
4. Не знам дали в днешно време хората си дават сметка, колко е възхитително да видиш толкова млад човек да следва мечтите си и да посвети младостта си на книгоиздаването. Какво следва от Даниел Карабельов занапред?
Даниел: Както вече споменах, планирам и работя върху продълженията на „Целувката на сянката“, защото тя е част от поредицата „Смяната на сезоните“, това е Част 1 и ще има още 3 книги, които да завършат историята. Тоест общо 4 книги, всяка, от които символизира един от сезоните, затова и името „Смяната на сезоните“. Също така в главата си имам „дразнещото“, нестихващо бучене на идеята за още един роман, който няма общо с поредицата, но той ще се случи на по-късен етап. И освен това, анимационния сериал, който трябва да се направи след като са готови книгите. За момента разучавам как стоят нещата с анимирането и останалите специфики, така че той ще е малко по-напред в бъдещето.
5. Беше на бригада в Аляска, за да спонсорираш и да събереш средстава за старт на голямата си мечта – издаването на книга. Времето прекарано там повлия ли на сюжета?
Даниел: Отново не бих казал, че това мое преживяване се е отразило на сюжета, защото романът беше готов преди аз да замина и това приключение беше повече свързано с набирането на средства за издаването, не с написването на романа.
6. Как би описал жанра на “ Целувката на сянката” и как се спря на него?
Даниел: Жанрът на „Целувката на сянката“ е фентъзи, развиващо се в средновековието и аз се спрях на него, защото обичам филмите и книгите „Властелинът на пръстените“, това е моят любим филм и също сериала „Игра на тронове“ и книгите, по които е направен – „Песен за огън и лед“, тези две поредици са моите две най-големи вдъхновения и голяма част от книгата е посветена на тях.
7. А коя е твоята любима книга?
Даниел: Моята любима книга е „Институтът“ на Стивън Кинг. Прочетох я наскоро, но наистина се превърна в най-завладяващата книга, която аз съм чел и колкото и да се възхищавам на отбелязаните преди малко от мен творби, тази книга наистина надгради над всичко останало, въпреки че жанра няма нищо общо с това, което аз пиша.
8. Често в твоя YouTube канал правиш анализи и съпоставки на филми, актуални поредици и блокбастери. Обмисляш ли да направиш такава поредица и за книги?
Даниел: За момента не, тъй като въпросният канал го спрях и не мисля, че ще започна отново да се занимавам с правенето на подобни видеа някога в близкото бъдеще. По-скоро бих създал в последствие нов канал, където да представям анимациите си, но с анализите мисля, че приключих окончателно.
9. Знам, че вече подготвяш || част на книгата. Как наистина успяваш да имаш това нестихващо вдъхновение, защото знам колко заплетена сюжетна линия има книгата?
Даниел: Да, втората част я пиша в момента, върви добре и се надявам, че скоро ще мога да я представя пред света. А относно вдъхновението и защо искам да са няколко книги, това отново се корени в началото, когато започнах да пиша. Аз не знаех какво ще пиша, но знаех, че ще са 3 книги, трилогия по подобие на „Властелинът на пръстените“ разбира се, но се случи така, че без да искам измислих още една книга, която да се случи между първата и втората и така станаха четири и се превърнаха в „Смяната на сезоните“ и може би вдъхновението идва оттам, че през цялото време съм имал план и този план стои вече твърде дълго в главата ми и трябва да бъде завършен.
10. Припознаваш ли се в някой от героите на “Целувката на сянката?”
Даниел: Докато пишех със сигурност аз бях единия от героите, но няма да споменавам кой, той беше моето отражение и начинът, по който аз виждам себе си. В последствие след като книгата беше готова и успях да прегледам и препрочета фантасмагориите, които съм написал, разбрах, че аз съм разцепил същността си в главните си герои. Затова бих казал, че всеки един от героите ми съдържа и е основан на различна част от мен.
11. Знам, че имаш няколко китари вкъщи и умееш да свириш на тях. Свързваш ли музиката с писането и тя вдъхновява ли те?
Даниел: Със сигурност, даже музиката ме вдъхновява повече от четенето на книги или гледането на филми. Не точно свиренето, но слушането на музика ми влияе доста и в повече случаи, когато пиша слушам музика. Затова голяма част от книгата е написана по музика, тоест каквито чувства и емоции музиката влива в мен, такива изливам аз в историята. Някои сцени в книгата са написани изцяло по определена песен, която ме е впечатлила. Песента ми рисува история в главата и аз я надгаждам спрямо историята в моята книга. Дори заглавието и повечето от имената на частите на книгата са повлияни и кръстени на песни. Затова обичам да казвам на хората, че за да разберат напълно книгата трябва да я четат докато слушат Хеви Метъл, защото това е музиката, която аз слушам и по която, както казах, е написана книгата.
12. Къде си пожелаваш да те открием след 10 години?!
Даниел: След 10 години си пожелавам да съм постигнал всяко едно от изброените в интервюто неща, а именно 5 готови романа и вървящ и развиващ се анимационен сериал. Надявам се и че ще пиша следващата си книга и може би ще развивам следващия си „грандиозен“ проект.
Увлекателният фентъзи роман “Целувката на сянката” може да поръчате на www.karabelyov.com
