“Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него…”
Винаги си припомням тези думи когато позитивизмът започне да ме напуска. Защото, колкото и да ни се иска, животът всъщност не е “цветя и рози”. Много глупаво съчетание, всъщност?! Розите не са ли цветя? И така де, в друга посока е насочен днешния пост. А именно към всички, които имат проблем с червения цвят, сърцата, лигавите плюшени играчки и вниманието, което не знам защо всички определят, че не можело да бъде само един ден…. Добре де, това го разбрахме. Никой не иска любов за ден и внимание за нощ. Искаме да се събуждаме заедно, да мием зъбите си всекидневно и да имаме компания за първото кафе….
Не само днес на 14 февруари, но и особено тогава. Какво лошо има Февруари да бъде месецът на сърцата, аз не мога да разбера?!? И тук не говоря просто за празника “Св.Валентин”, а за това да се провокираме да обичаме повече, да търсим щастието и да се влюбваме в човека до себе си отново и отново. Предпочитам да вярвам, че празници като този са създадени в името на потърсеното щастие…
В днешния пост на 14 февруари “Свети Валентин” ми се иска да ви запозная с една прекрасна статия, която открих във www.fashioninside.bg – ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОИСКАМЕ.
Интересното е, че лирическата героиня носи моето име….Знак на съдбата или просто случайност, не знам?! Знам само, че ще всичко опира до това с какви очи гледаш на света и на хората около теб. Аз предпочитам да ги виждам хармонични и влюбени, а когато не са, да се постарая да ги направя.
“Живели някога мъж и жена на име Петър и Калина. Те били обикновено семейство – жената била домакиня, а той се прибирал вечер късно от работа изморен. Сядал с отегчение пред телевизора и се отнасял в друг свят.
А съпругата му ставала все по-изнервена, но той и без това се стремял да не поглежда киселата й физиономия. За компенсация – тя не пропускала да помрънка как не стигат парите, а той е виновен за това, а ето комшията… и т.н. – той спирал да я слуша и изобщо не си правил труда да й отговаря.
Една вечер, след като си изял поднесената вечеря, с недоволство разбрал, че трябва да изхвърли боклука.
Излязъл навън, поел си дълбоко свеж въздух и под звездното небе спонтанно извикал: „Боже Господи, какво ми дойде до главата! Тази мрънкаща жена не мога да я изтърпя вече! Пък и така е погрозняла! Какво ще правя? Това си е истинско мъчение, няма да издържа дълго…“ После продължил да си разсъждава: „Ама, тя не беше такава, когато се влюбих в нея – беше толкова мила, красива, грижовна. Как се преобрази само! Не мога да я позная – все едно не е същия човек!“
И изведнъж, неочаквано, божият глас тихо му проговорил: „Сине мой, аз мога да ти помогна. Ще те даря с Богиня. Но така околните ще забележат и ще изпаднат в голямо недоумение, ще последват проблеми… Затова ти предлагам постепенно да променя твоята жена – ще вселя в нея дух на богиня и външността й ще се подобри много?! Но запомни, за да живееш с богиня, самият ти трябва да водиш подобен достоен живот, такъв, какъвто се изисква за богиня!“
Зарадвал се силно мъжа и отговорил: „Благодаря, Боже! Ще се променя! Всеки мъж би направил всичко за богиня, стига да я има! Но я ми кажи, тя от кога ще стане по-привлекателна?“
Усмихнал се Господ загадъчно: “ Още сега леко ще я променя. И с всяка минута тя ще се разхубавява, ще става все по-красива и красива…“
Прибрал се в дома си Петър и отново седнал пред телевизора. Но не му било нито до филми, нито до предавания – мисълта му все била насочена към жена му и дали е по-хубава… Отишъл в кухнята да я търси, намерил я и се вторачил с любопитство в нея. Тя точно миела чинии, но усетила присъствието му и учудено вдигнала очи. Погледите им се срещнали. Тя се развълнувала и леко притеснила. Спонтанно си пооправила косата, а руменина избила по бузите й.
„Защо ме гледаш така внимателно, случило ли се е нещо?“- запитала тя. Съпругът й не по-малко объркан се чул да произнася: „Ами, може да ти помогна, ако не възразяваш?!“
Тайно вълнение проникнало в душата му – Калина наистина започнала да се променя…
На другия ден, с още по-голямо нетърпение, се завърнал вкъщи. По пътя купил рози и решил да изненада Калина, като позвъни на вратата и й поднесе букета. Тя пък се показала с рокля, която той й купил миналата година. Устните й били по-розови, а очите й блестели, косата й била така подредена, че описвала нежния овал на лицето й.
Ахнал Петър. Страстно чувство изпълнило сърцето му, но и непознат страх стиснал гърлото му. Той си спомнил думите на Господ, че за да живее с богиня, самият той трябва да е достоен… Той направил първата стъпка към новата си Съдба, а сега трябвало да продължи напред. И как да задържи тази богиня до себе си? Приискало му се да има доказателство, плод на тяхната любов! И това не е ли най-нормалната реакция? Започнал да си представя малко детенце и обич изпълнила пространството. „Забравил съм да мечтая, да се радвам и ето, че си припомням това… Щастието е било при мен, но не съм го виждал! Щастието е било възможно, но е било необходимо да го поискам и да съм готов да се променя, да съм достоен за него!“ – прозрял той. Умората и отегчението се заместили от очакването за утрешния по-хубав ден, за предизвикателствата, на които трябвало да отговори, а и които сам щял да провокира…”
Пивка любов ви желая, приятели!
FGal
