Днешната среща е вдъхновена от една малко по-различна тема.
На 6-ти март ще отпразнуваме един мечтан семеен юбилей. 10 години откакто аз и Георги се осмелихме да кажем “ДА”. Две от най-трудно и най-смислено сглобени букви. Образуващи категоричност!
Основополагащи, смели, кратки, а толкова ясни букви, които в комбинация, демонстрират сила и единност! Казват – 10 годишен юбилей – розова сватба! Много плаващо понятие, особено когато имаш повод да изненадаш силната си половинка, за която розовият цвят е съврзан единствено с цвета на дрехите и розовия памук, който обичат дъщерите му. Обичам розовия цвят и аз! Подчинила съм го на аурата си и вярвам, че направо го отразявам.
И като чуете розова сватба – какво бихте помислили драги мои? Любимо, но сладникаво. Все пак вкъщи ситуацията е 3:1 за розовото 🙂 В такива моменти впускам въображението в търсене на абстрактни послания. Така откирих The Bucket! И една сродна душа носеща красивото българско име Калина – име, чиято стойност оцених в последните години особено много. В The Bucket oткрих един красиво разгърнат прочиt на обичта. Послания и “лирика” създадени чрез стара, позбравена, дори непозната техника – багренето на цветя.
Когато научих за идеята #обетвърхъкоприна съжалих, че преди 10 години не отделих специално внимание на красивия сватбен букет, който носех в ръцете си. Днес, той щеше да ми върне онези незбравими спомени и вибрацията на деня, в който плахо прошепнахме “ДА”.
10 години по-късно съм готова да го изкрещя с пълно гърло!
Запознайте се с днешния ни вдъхновител, посланик на любов, деликатност и чувственост, по един необикновен начин!
- Калина, здравей! Първо ме спечели с името си 😊, а след това и със страхотната идейна концепция на #обетвърхукоприна – разкажи ни повече?
Калина: “Здравей, слънчева Калина! Изпитвам особена радост, когато срещна човек със същото име, има нещо специално в това. 😊
„Обет върху коприна“ сигурно се е родил заедно с мен. Знам, че звучи абстрактно, но нали знаеш, когато усещаш нещо толкова свое, сякаш винаги е било част от теб, дори да не е съществувало физически на по-ранен етап от живота ти. Както е с децата ни – когато се появят, усещаме че сякаш винаги са били с нас, някак не знаем как точно е било „преди това“, а то винаги е било… Винаги съм имала афинитет към по-особеното, различното и необикновеното, никога не съм се побирала в рамки и „Обет върху коприна“ е точно това – различен и необикновен, както и това, което може да се случи с едни цветя, когато им дойде времето да бъдат изхвърлени. Това е „Обет върху коприна“ – създаден, показвайки, че винаги има и друг начин и той може да е повече от прекрасен. Вместо цветята да бъдат изхвърлени след сватбата, те могат да заживеят втори живот, но върху коприна. Така ще останат завинаги до младоженците. Представяш ли си, те /цветята/ избирани внимателно месеци преди сватбата, посрещат младоженците и гостите, чуват онова, единственото ДА, танцуват, пеят и плачат от щастие с всички на празника… стават свидетели на всичко. Аз ги наричам „мълчаливи свидетели“. И те помнят. Видяли и чули всичко, все още свежи, в малките часове на следващата сутрин биват напъхани в чували и заминават в кофата. Ужасно е!
Затова е „Обет върху коприна“.
- Занимавала си се с телевизия и реклама, как реши да оставиш всичко и да създадеш THE BUCKET?
Калина: Бях на 19 години, когато стъпих в корпоративна среда. Зад гърба си имам много сериозни проекти, които изискваха дълги години много, много работа и отдаденост. Вече не ми беше добре там. Имах нужда от почивка.
След като взех решение да се оттегля, бях много щастлива. Чувствах се лека и подвижна. Повече от 20 години не лека корпоративна работа, съществуваща едновременно с две прекрасни деца в живота на една свободна и търсеща душа, нямат шанс да станат 30. Беше ми отесняло да съм в офис. Много.
Това е много дълбок и личен процес, който самата аз понякога не разбирам, но се оставям усетът ми да ме водят. Повечето хора около мен изобщо не вярваха, че от The Bucket „ще излезе нещо“. Татко, който вече не е до мен, беше човек, който ме научи да уважавам Природата и всички естествени процеси в живота, в отношенията, във всичко. Научи ме да наблюдавам и да мисля, да оставям нещата да се случват по техния си начин. Без излишно бързане и натиск. Мразеше лекарствата /и никога не ми е давал такива!/, химикалите, найлона, пластмасата… Обичаше чистотата и естетиката в естественото, семплото, простото. Такова, каквото ни е дадено. Като малка ме пускаше на двора да тичам боса в снега, така ме каляваше. Едновременно с това той правеше с ръцете си най-красивите неща, които съм виждала – надуваше стъкло и елхата ни винаги беше украсена с най-съвършените коледни играчки. Работеше и с дърво и желязо. Сега виждам, че The Bucket е и това. Моята версия на естественост и чистота, смесена обаче с опита и знанията, които получих от корпоративния свят. Нещо много чисто и естествено, но адаптирано към света, в който живеем. The Bucket прави нещо много красиво, без да цапа и да оставя отровни следи след себе си. The Bucket създава емоция за цял живот, спасявайки цветята. Затова казваме: “Ние сме правилната кофа за Вашите цветя!”
- В профила ти в Инстаграм виждаме един изключително вдъхновяващ албум с културни растения и плевели, направен от майка ти. Той ли бе източникът на вдъхновение и началото на всичко?!
Калина: О, не. Открих го съвсем случайно това лято в семейната ни къща в Родопите. Майка ми го е правила, когато е била 8-9 годишна. Но всъщност няма нищо случайно. Нейният дядо се е занимавал с абаджийство и е багрил абата ръчно и с естествени багрила. А в къщата ни все още има стан, на който моята баба е тъкала красиви родопски китеници, черги и какво ли още не. Майка ми е инженер-химик, а аз никога не съм обичала химията като наука и никога не съм имала интеес към нея, но ето че сега я изучавам всеки ден, но от друг ъгъл.
- Разкажи ни малко повече за техниката на багрене, за материите и всъщност какви са подходящите цветя, знаем, че не всички „изсъхват“?
Калина: Техниките са много стари и изцяло ръчни. В процеса няма нищо автоматизирано. По нашите земи са използали основно лучени люспи, орехова шума, чувала съм дори за пепел /аз лично не съм пробвала/ за да багрят по естествен начин. Тогава и материите са били само естествени – вълна, лен, памук. Има много различни начини да се обагри ръчно една материя, в зависимост от крайния резултат и стила, който се цели да бъде постигнат. Това, че са стари, не ги прави лесни обаче. Всяка техника има много строги и стриктни правила за спазване, хронология на стъпките и търпение към процеса, който понякога изисква седмици. Относно цветята, всички имат невероятни способности, често ме изненадват.
- Освен сватбения ден бихме могли да увековечим всеки специален ден, който да ни връща към красиви спомени. Какво трябва да подготвим и колко време е нужно за реализацията и завършването на един проект?
Калина: Цветята от всеки значим личен повод са добре дошли в студиото ми. Работя както със свежи, така и със сухи цветя. Създавам най-различни неща, като фокусът е към такива, които контактуват директно с кожата ни, тъй като усещането на коприна, която е напълно безвредно обагрена е неповторимо и това именно е ценното в изделията The Bucket. Правим дамско бельо, нощници, пижами, мъжки и дамски халати, луксозно спално бельо и др. Реализацията на един проект е различна като време – тя зависи от състоянието на цветята и крайния резултат, който гоним. Но за около 10-15 дни обикновено създаваме готовото изделие, което включва и ушиването му по размер на клиента. Който иска да създадем нещо за него, не е нужно да подготвя нищо, освен да сподели цветята си с нас. Всичко останало е наша грижа.
- Виждам, че в момента подготвяте и визията на сайта, от кога ще може да му се радваме?
Калина: Със сайта се забавих ужасно много. Но се работи по него. Скоро 😊
- Разбрах, че изследваш дървесните кори и корени, както и някои от плодовете, в каква посока ще продължи творчеството и с какво ще бъде пълна вълшебната кофа на Калина Михайлова.
Калина: О, скъпа Калина, на този въпрос не бих могла да отговоря. The Bucket е като едно малко щастливо дете в ръцете ми, което не знае с каква идея за разходка ще се събуди мама и на къде ще го поведе утре. Мисля, че именно затова се получи толкова симпатична смес в моята кофа. 😊
8. Кое е химичното съединение, което най-добре би те описало?
Калина: Попитах мъжа ми. 😊 Реших, че той най-точно би го определил. И той доста импулсивно подхвърли: „Ако барутът може да се приеме за химично съединение, значи си барут. Трябва ти само искра…“
Не знам. От всичко има в мен. Ако ще съм нещо химично, със сигурност ще съм нещо безвредно! 😊
FGal
