Обичам интелигентните закачки и сарказма много. Но онзи деликатно облечен в хумор, който не всеки успява да разбере. Това му е чaрът! Днес дрехите и стилът ни говорят повече отвсякога какви сме ние, където създаването на изкуство е една от основните форми на комуникация и начин на себеизразяване. Друг такъв е блогът и социалните мрежи, които управляваш ли правилно можеш да изградиш прекрасно място за работа, срещи и нови приятелства. Такива каквито създадох аз през последните 5 години блогване. А от скоро още по-ярко в рубриката #творЧЕСТво, в която срещам безброй вдъхновяващи личности, които усмихват живота ми по един наистина необикновен начин.
Днешният ни гост автор е дама с подчертано социално присъствие. Бивш бюти редактор на списание JOY и Glamour и настоящ редактор в интригуващия блог blondfox.com. Няма да крия, че Роси е един от авторитетите, на които имам абсолютно доверие в съветите за козметика и бюти ритуали, защото на мен са безкрайно чужди.
Истината обаче е, че най-много ме плени с проекта 2shirts.bg – както се изразява Роси: “тениските с послания, на тези, които намигат, които казват всичко без да говорят”. Закачливи, провокиращи – такива, които гарантирано ще те усмихнат и ще те накарат да се замислиш. Най-големият им плюс е че са директен печат и могат да бъдат направени само в единична бройка по желание на клиента, без да са нужни стотици бройки както е ситопечата. Имам доста богата колекция т-шъртки, но мога да ви уеря, че качестото на тези е безупречно. Не трепват след пране, кантовете не се усукват както става досадно при повечето тениски и блузи.
Последния закачлив проект, който помолих Роси да реализира, бе тениска, която да повиши настроението ми през този локдаун месец и онлайн обучение у дома с ученички в 1-ви и 3 клас. Положението наистина е “Майко Мила”, “Мамооооо, мамо, мамо, мамо” и в края на деня завършва “Ще си сипя” 🙂 🙂 🙂 вдъхновена от селекцията вина на Trastena и лимитираната им серия “Майко мила” с честни етикети, с които най-после можеш да кажеш точно това което искаш и то без картичка. От екипа споделят, че серия е посветена на всички майки, жени, деца, фейсбук групи и онези моменти в живота, в които се налага да си сипеш. 🙂 Nice a ?!
Време е и аз да си сипя, оставяйки ви да се присъедините към нашата женска вечер! Наздраве!
- Роси здравей. Изключително ми е приятно да си поговорим чрез ърбан модата на 2shirts. Ако трябваше да ни се представиш с тениска, какво щеше да бъде нарисувано и да пише на нея?
Роси: Привет, Калина! Радвам се, че заедно ще навием ръкавите на 2shirts, защото модерният човек търси новото, различното, онова, което ще го вдъхнови и накара да се усмихне, щом отвори очите, Инстаграм и гардеробът си сутрин. Самоиронията и играта на думи са двете ябълки, с които жонглирам и със затворени очи и макар върху главата ми да не е падала нито една от тях, открих, че по-силна от гравитацията, е само нуждата от себеизразяване. Тениската, с която се олицетворявам е:
- Как любовта към рисуването премина през грима и бюти зоната, за да се роди прокетът 2shirts?
Гледала ли си „Полицаят се жени“ с Луи Дьо Фюнес? Има една култова сцена, в която полицаите са на писмен изпит и „нашият човек“ вместо да извади лист и химикалка като останалите, стоварва на бюрото един куп цветни моливи, химикалки и линии и започва да чертае с такъв размах, сякаш създава проекта на живота си. Същата бях като малка-дай ми моливи и пастели и очаквай неочакваното.
Майка ми редовно шкуреше и пребоядисваше кухненската маса, която бях твърдо решена, че ще превърна в шедьовър докато съм сама вкъщи. По-късно, като ученичка рисувах картички, които продавах в подлеза на ЦУМ, за да мога после да изхарча припечеленото в любимата ми книжарница. Помня, че умирах от срам, когато някой реши да си купи картичка и да ме похвали, но един ден учителката ми по география случайно се озова пред импровизираната ми „сергия“, купи си картичка, видя как лицето ми сменя всички вариации на червеното и ми каза, че трябва да се гордея с таланта си, а не да се срамувам да го монетизирам.
И така, след години, рисуването ме поведе по пътя на свободните (и не чак толкова свободни) професии. Смених арт четките с гримьорски и започнах да се развивам в тази посока. Не след дълго ми предложиха да поема козметичната рубрика в ново за България тогава списание и така станах бюти редактор на JOY. Започнах да преплитам теорията и практиката и да се наслаждавам на резултатите от това. Следващата стъпка бе бюти редактор в Glamour – списанието, в което мога да кажа, че оставих сърцето си. Пишех, снимах тематични подуктови композиции, представях различни бюти продукти и процедури, давах грим съвети и разказвах за новостите в козметичния свят. След това продължих да пиша за красота в още няколко популярни списания и медийни канали, създадох и собствен блог, но това не ми стигаше, имах нужда да създам нещо с добавена стойност, нещо, което реално излиза от ръцете ми. Идеята за 2shirts се роди спонтанно миналата година. Нещо като кратко изречение с глагол и малко прилагателни. Всичко тръгна от там, че съм фен на тениските с послания, на тези, които намигат, които казват всичко без да говорят, но през годините в магазините рядко попадах на нещо интересно, а всяка персонализирана тениска, принтирана с мой дизайн, която си поръчвах, ме разочароваше още след първото пране.
И така, с приятелят ми решихме, че ще инвестираме време, ресурс и енергия в това да създадем качествен продукт и услуга, от която модерните хора имат нужда, за да могат да изразят себе си посредством тениските, които носят. От една страна това му даде възможност да разшири бизнеса си с копирни услуги, а от друга, аз се закичих с нови крила, които разгръщам всеки нов ден. Избрахме възможно най-добрият принтер за директен печат на пазара, не направихме никакъв компромис и с качеството на тениските – 100% мек сертифициран органичен памук, който се държи безупречно при пране. За нас е важно всичко да бъде изпипано, да минава през собствените ни ръце и очи, да контролираме процеса от А до Я, за да можем да даваме на клиентите си качествени тениски на напълно достъпни цени, които самите ние носим с удоволствие. От там ми хрумна и идеята за името 2shirts, водена от: „ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“. Да ти призная, гордея се с това, че не сме скрити в някое апокрифно мазе или гараж, не използваме подизпълнители, на светло сме и имаме физически обект в центъра на София, в който случваме всичко това. Защото представите ни за чист и честен бизнес (пък бил той и занаятчийски) са такива.
Мисля, че се справяме добре!
- Била си бюти редактор в списанията Joy и Glamour. Как се роди идеята за личния ти блог blondfiox и сега той ли е основната инфомрежа за вдъхновение?
Роси: Да, редакторската професия, ме научи да се изразявам грамотно, да меря три пъти преди да режа, да спазвам крайни срокове, да подлагам на съмнение и проверявам информацията, която ни залива, да се усъвършенствам и да влагам мисъл и смисъл в това, което пиша. Щастливка съм, че бях бюти редактор в годините, в които списанията все още се купуваха и четяха масово, а рекламодателите ежемесечно се редяха на опашка за рекламни позиции. Имахме привилегията да творим и да се изразяваме свободно. Но пазарът на печатни медии се промени и днес малкото останали заглавия по-скоро вегетират. Вятърът на промяната не ме подмина. Рамките на ежемесечните списания се превърнаха в решетки, а свободомислието бе заменено от слугинство. Рекламните бюджети на фирмите се свиваха, броят на страниците и имената в ред-каретата-също. Количеството измести качеството, и нещата започнаха да се случват на всяка цена. А аз така не мога. Започнах да абдикирам, да се замислям, че колкото и да обичам работата си, ще трябва да напусна. Решението дойде само – освободиха ме. Това бе засилката към blondfox – моят бюти блог, в който започнах да разказвам и показвам продуктите, които наистина харесвам и мога да препоръчам с чиста съвест, като на приятел. Там намерих лелеяната свобода. И така, вече 2-3 години, макар, че напоследък все по-рядко пиша там и все по-често се вихря в Инстаграм. Всичко тече, всичко се променя. J
- Следя блога ти с интерес и темата за К-beauty тенденцията ми е особено интересна. Разкажи ни повече за тази вълна?
Роси: Жената е устроена така, че винаги иска това, което няма. Ако е с къдрава коса, ще я изправя, ако е ниска, ще носи обувки на ток. От години азиатките се стремят да заприличат на европейки (пластични операции, филъри, лепенки, които визуално трансформират епикантуса в двоен клепач клепач), а ние от своя страна си мечтаем да имаме техните изящни порцеланови кожи. От там тръгва и K-beauty манията, която ни завладя в последните няколко години. Основните стълбове, на които тя се крепи, са ритуалите за двойно почистване, многостъпковото последователно полагане на продукти с различни текстури (започва се от най-флуидните и се завършва с най-богатите), в хидратиращите, успокояващи и озаряващи лист маски, в „запечатващите влагата в лицето“ нощни маски и не на последно място, в продуктите с чисти формули, приятни текстури и полезни съставки като пептиди, серамиди и хиалуронова киселина, които са поносими за всеки джоб.
- Коя е бюти тайната за свеж старт на деня?
Роси: Достатъчният и пълноценен сън-нещото, което днес масово ни липсва. Моят скрит коз за бързо изтриване на умората и недоспиването, са хидрогел пачовете. Почиствам лицето, слагам ги под очите и чак тогава отивам в кухнята да си пусна кафе. 15-20 минути са достатъчни, за да събудя погледа и заприличам на човек. Лист маските за лице са любим и безценен помощник, когато искам да „грейна“ и мога да отделя 30-40 минути за нищоправене на дивана. Ако имате време и търпимост, обтриването на лицето с кубче лед преди да нанесете ежедневната си грижа, също върши чудеса.
- Ако трябваше да опишеш 2020-та върху тениска каква щеше да бъде тя?
- От къде черпиш вдъхновение. Мрежите се препълниха и разводниха с еднакво съдържание. Как успяваш да отличиш своето?
Роси: Всичко при мен е импулс, ражда се в главата ми, а вдъхновението идва от продуктът, който искам да покажа и за когото да разкажа. Не следя какво правят “известните“, за да го копирам, модифицирам и така да обера лайковете. Виждам, че това работи доста успешно при повечето „Инстаграм колеги“, но това не е нещото, което би ме карало да се чувствам комфортно в собствената си кожа. В този ред на мисли, не си падам по масовата конфекция, предпочитам бутиковата идентичност.
- Знам, че много обичаш да пътуваш – къде би искала да си сега?
Роси: В Airbus A380, с Бейлис в ръка, прекосявайки Екватора, към любимото ми, пълно с орхидеи летище в Денпасар. Защо самолетът ли? Защото именно пътуването, очакването, тръпката и вълнението при достигането на целта, ме карат да се чувствам жива.
FGal