В случай, че не помните… историята с появата на Марвин у дома е много интересна.
Моите копнежи за четириног приятел датират още от детските ми години, когато се умолявах по всячески начин да имам компания, край себе си, бидейки едно дете.
Уви години по-късно, пораснала и осъзнала, днес знам, че решението на родителите ми е било правилно.
Настъпи момент обаче, след години уговорки и с Георги, най-сетне да склони глава и да даде разрешение за куче у дома. Решението, разбира се, бе взето около коледните празници, но държа да ви уверя, че не завърши с тривиалното поднасяне на малко пале, скрито зад гърба.
Моите копнежи бяха далеч по-сериозни, но и съдбата взе своя страна, като ми показа правилният начин, в който като родители трябва да постъпим. Решението и доверието, с което се впуснахме в търсене ни отведе в Пловдив, при препоръчан от моя близка човек, който развъжда няколко породи. Свързвайки се с него около празниците установихме, че бебета се очакват през януари, а евентуално у дома чак през март, когато и взехме Марв.
Заслужаваше си, хора. За пореден път се убеждавам в силата на търпението, която все още не владея. 🤗 Но ще бъде – ставам все по-добра.
Та след като знаех, че за Коледа бленуваното и единствени желание на децата в писмото до Дядо Коледа няма да се реализира, замислих нов план.
Подготвих голяма кутия, в която събрах следните неща:
- каишка за куче
- голям плюшен кокал за игра
- скрапбук, който да попълваме с децата, като на корицата бях сложила снимка на бебето йорк, което ще очакваме
- последният и най-важен компонент бе писмото, което написах от името на Дядо Коледа и в което им съобщавам, че важните събития в живота и специалните срещи изискват време. Добрият старец “обясняваше” в писмото си до Деа и Валери, че през Януари в Пловдив ще ни очаква бебе йорк, което току-що се е родило. В албума бях добавила снимки на майката и бащата на Марвин…
Освен това в албума бяха добавени и кучешки правила за щастлив живот. Съвети как да се справяме с бъдещото пале, пристигайки у дома…. Нещата се получиха… в сутринта на 25 декември, препускайки по стълбите, за да видят какво се крие под елхата, развълнувани изчетоха всички указания от Дядо Коледа.
През идните месеци имахме постоянни разговори със собственика на майката и веднага щом майката роди, човекът ни се обади, за да ни съобщи, че има 3 момченца и в време да си изберем, кое ще бъде нашето момче. А ние категорично бяхме дали мислена заявка за момченце, съдейки по преобладаващата дамска сила у дома.
Седмици след това той поддържаше контакт с нас и след като бе завършен целия цикъл от ваксини, поставяне на чип и какви ли не допълнителни детайли през март ние отидохме да приберем новия член на дома ни. Супер трогателна и готина среща.
И така до днес, когато празнуваме втората годинка щастие у дома, защото хора, повярвайте ми друг по-ценен и добър учител по обич и преданост – НЯ-МА!
През последните две години на почти всички приключения и екскурзии Марв е бил с нас. Мечтаех си да е точно това, на което се радвам днес. Супер любящо и постоянно търсещо гушкане и целувки създание.
Нямаме проблеми с ранно ставане и задължителни разходки в деня… той се радва на обитаемост на терасата и добива витамин Д разположен хоризонтално на меката мебел.
Аз съм от онези лоши примери, които ги дават в учебниците – позволявам да се качва и обикаля навсякъде. Да спи с нас на спалнята. И той е супер послушен хора. Иска само да бъде близо до някого и да усеща сигурност. Когато е сам у дома не прави поразии и в интерес на истината не ги прави още когато се “настани”.
Единственият проблем остана, че освен че пералнята крие и гълта чорапи, Марвин също. Това е най-любимото му занимание. Подчертавам, че афинитетът е единствено към ползвани чорапи. 😄😂
Оборудвахме се с всички нужни аксесоари за спокойното ни съжителство и придвижването ни. Легълце, в което, когато е сам в апартамента лежи.
Столче за кола, дори жилетка за плуване хора. За нея съм ви споменавала детайлно в предишен пост. Може да си припомните тук, но наистина културата на правилно опазване на домашния любимец е важна.
Както и жилетката на плуване, така и столчето за пътуване доверихме на MAMA’S PET. Safety car seat е много практична седалка за кучета, та дори и котки. Постелката е с мемори пяна, доста устойчива. А най-хубавото -непромокаема. Подходяща е за дълъг път, защото животинчето може спокойно и комфортно да легне и спи. Може да се ползва както на предната, така и на задната седалка. Има много яки десени измежду които може да избирате, но ние предпочетохме да запазим серията в оранж с десен на различни породи кучета. Взехме дори и ново яке за дъждовното време, защото е непромокаемо и е доста олекотено.
И така в очакване на поредната вълнуваща година, тази вечер духваме две свещички с пожелание да се радваме максимално дълго на тази нечовешка обич.
Марв на 2! Да бъде!🥰😍
FGal
