Сигурна съм, че бях от малкото деца, които винаги с нетърпение очакваха ваканцията да свърши по-бързо, за да се върна отново на училище. Не съм ви разказвала, но съм възпитана с голям респект и отговорност към училището като институция. Баба и мама са начални учители, за съжаление, баба вече не е сред нас, но тези жени поставиха основи на възпитанието ми, с които се гордея и благодаря, че ме превърнаха от човек в личност.
За мен 15 септември винаги е бил специален ден, а днес се старая повече отвсякога да предам наученито на дъщерите ми, за да им дам най-важните основи. Винаги са ме учили, че образованието е плод на участието на личността в социалното съзнание на човечеството и това е най-важният научен урок, с който да напуснеш училище!
Измина година от онзи вълнуващ пост, за който получих толкова поздравления и мили думи от вас. Споделих ви за тревогите и емоциите, които според мен, се въртят в главата на всяка майка на първокласник. За новия път и новото начало, което трябва да бъде назабравимо и да оставя силни спомени. Ако сте пропуснали да го прочетете, може да кликнете ТУК.
Прекарах изминалата седмица в родния ми град Габрово. Оказа, се че доста от вас не знаят, че съм родом от там. Имахме интензивна и доста увлекателна седмица, заедно с мама, отново на училище. И за нея тече усилена подготовка около емоциите и подготвката на нейния 3-ти клас.
Деа и Валери се наслаждаваха на свободата да се радват на цялото училище, което е все още празно, а аз отново да вляза в моята класна стая. Учих няколко години в “училището на мама” от 5-ти до 8-ми клас и само аз си знам какво ми костваше това. Отговорността да бъдеш ученик в училището, където преподава майка ти е огромна. Децата и учителите са вперили поглед в теб, едните смятайки, че всичко се получава по-лесно, а другите зорко следящи да не направя грешка, да бъда за пример, да не подронвам семейния авторитет. Бяха само три години, но съм запазила в сърцето си само красиви спомени.
Един от тях е името на класната стая на мама. Споменах ли ви, носи моето име?! Случайност 🙂 – не мисля! Гордост от единствената дъщеря, което замина да живее тоооолкова далеч. 🙂 И така, спомнихме си всички уроци и перипети, през които сме минали, обикаляхме всяка стая и събирахме спомени. Тя ми разказа как смята на подготви началото на новата учебна година и идеите, които искаше да реализира, за да зарадва малчуганите. Знаете, че началният учител се помни завинаги. Най-вълнуващите и хубави спомени. И една от най-скъпите личности в живота на всяко дете.
Споделих й, че Lidl и “Момичетата от града” ми отправиха предизвикателство да разкажа малко повече за това как ние с момичета се подготвяме за новата учебна година. И именно поради тази причина, реших да ви разкажа и споделя тези детайли от живота ми.
Деа с оргомно вълнение пристъпва смело по стълбата на знанието, подготвяйки се за втори клас, Валери пък е подготвителна група и няма търпение да бъде ученичка като кака си.
Както ви показах миналата година, решихме да превърнем в ритуал подготовката за първия учебен ден. Момичетата са осъзнати и вече искат сами да избират всички нужни материали за старта на новата година. И тъй като в нашето семейство всичко, което се купува е по две 🙂 винаги избираме да пазаруваме от големи вериги, в които цените са съобразени със стандарта и нуждите на едно четиричленно семейство и най-важното успяват да предложат не само консумативи, но и широк избор от дрешки, обувки, чанти и всички необходими помагала нужни на учениците.
Не крия симпатиите си към Lidl, това може би е единствената верига, която напълно съвпада с идеята ми за семеен лайфстайл и припокрива нуждите на семейството ми, включая и нашия татко, който винаги открива по някоя джада и за себе си. В тазгодишната кампания “Back to school” успяхме да набавим всички важни и необходими неща за старта на новата учебна година именно там.
Останах изключително впечатлена от класния ръководител на Деа, която е изключително организирана и подредена в преподаването и обучението на учениците и с лекота научава децата на ред. Важно изискване в списъка за новата година са папки за различните предмети, които надписваме и прибираме всички тетрадки и учебници от дадения предмет. Така ученическата раница е идеално организирана.
Друго задължително изискване е тефтер за комуникация ученик-учител-родител, където разменяме важната информация, разписана от родителя. Елегантна прелюдия към ученическия бележник, с който ще се сблъскат след няколко години.
Освен всички тези материали, набавихме несесери и комплекти с моливи и флумастри, които всъщност за нас имат съвсем ново и различно приложение. Обещах си, че всяка година заедно с децата ще правим тематичен букет за госпожата, свързан с училище и учебния процес.
Миналата година направихме този красив и нестандартен букет със моливи и слънчогледи – букет, който и до днес стои в класната стая на Деа и носи толкова настроение на всички деца и преподаватели.
Тази година, вече научили буквите, решихме нестандартният букет да бъде буркан пълен с букви от скрабъл, декорирани с нежен гипсофил, който да напомня на всичко научено в първи клас – с А и Б напред! Смятам, че е доста по-разумно, вместо букет с цветя, които бързо ще увяхнат, да подарим нещо тематично за старт на годината и нещо полезно за всички деца в клас! Съгласни ли сте?
FGal
