Ако бях написала този пост преди дни, щеше да звучи по доста различен начин. Снощи обаче, една среща ме провокира за пореден път да се замисля какви всъщност искаме да бъдем и как всеки от нас е устроен да вижда света по различен начин. Наясно съм, че монетата има две страни, но аз винаги гледам чашата “наполовина пълна”.
Исках да ви разкажа малко повече за импровизираното ни преживяване за 2 дни на място, която с удоволствие наричам “розов свят”. Да споделя малко впечатления от моментите ни в Хидропарк “Вятърните мелници”, без това по никакъв начин да бъде реклама на мястото, а кратък фейлетон за емоциите на семейството ни преживяни там.
Оказа се, че жената, с която снощи седяхме на една маса с общи приятели, също е посетила парка през седмицата и сподели, че е изключително разочарована. Първоначално се шокирах и се почудих дали наистина говорим за едно и също място. Установихме, че и двете не сме останали впечатлени от кухнята на комплекса, аз дори им имам зъб за неуспешно приготвено на два пъти “Мохито”, което така и не се получи в ръцете на новото момче зад бара. Неприятен спомен имам и от замърсените и доста влажни пуфове край басейна, но Господи…. бях там и знам, че постоянно край нас имаше хора, които се грижеха за чистотата на това огромно място, препълнено от семейства с деца, които буквално бяха полудели от вълнение и щастие.
Бях там и знам защо пуфовете миришеха и бяха толкова мръсни – защото в съботната вечер, в края на деня, се заформи кратка, но силна буря и до сутринта нямаше възможност шезлонзите и пуфовете да изсъхнат напълно.
И тук отново се връщаме на принципа, как сме устроени да виждаме света и заобикалящата ни действителност. Розовият свят, наистина съществуваше и не само в името на парка с атракциони на комплекса. Съществуваше и в очите на децата, които с неописуемо вълнение очакваха всяка изненада и игра, която ги очакваше там.
Хидропарк “Вятърните мелници” е наистина огромно място. Място, в което всеки посетител да открие по нещо за себе си – емоцията от незабравими преживявания край басейна и водните пързалки, уединението и насладата да прочетеш книга и да останеш насаме със себе си край красивото езеро. Или пък да пояздиш, да стреляш с лък или пък да поиграеш с децата мини голф. А защо не и пейнтбол?! Нещо, което сме си обещали да направим в някое от следващите ни посещения, защото момичетата са още малки.
А споменах ли за страхотното парти с пяна, което правят всеки следобед, когато има достатъчно посетители в комплекса, разбира се. Неописуема еуфория и забава за малки и големи. Машина с пяна, която залива гостите край басейна и оставя незабравим спомен за малчуганите.
Онова, което мен най-силно ме впечатли, обаче бе удоволствието да се насладиш на тишината на целия комплекс вечер. Тогава, когато всички посетители за деня си отидат и останат само гостите на мелниците, които всъщност са хотелската част на комплекса. А те са само 6. С няколко стаи и апартамент, на които гостите могат да се насладят. Удоволствие прави и сладката пощенска, кутия на входа на всяка стая, в която може да оставиш поръчката си за закуска в леглото. А вечер да изпиеш бутилка вино на тересата, наслаждавайки се на гледката на утихналия парк, осветен в оттенъци на розово.
И да…. там всичко е розово – от чадърите, през пуфовете, до бутиковия розов сектор, с басейн, който отразява водата в розово. Чак да ти накърти. Но пък ти оставя приятен сладък привкус, да поискаш да се върнеш отново там!
И така, драги мои. Оставям във ваши ръце избора как ще гледате на света и на всичко заобикалящо. Само ви напомням, че винаги е по-красиво, когато нещата започват отвътре навън! Лесно и простичко е! А за тези, които не са го усвоили, препоръчам да гледат анимацията ОТВЪТРЕ НАВЪН! Гледайте ги тези детски филми, бе хора. С тях наистина се става човек…. <3
FGal
