Честит Празник Приятели!
На любовта, на виното, на обвързаността и приладлежността към обещанието да бъдем винаги заедно. Това е 14 февруари. За едни, ден като всички останали, а за други поредният специален момент, в който да кажат на някого “Обичам те!”.
Днешният пост ще бъде малко по-различен от обичайните, от гледна точка на това, че ще се върна 2 години назад, когато все още нямах блог и свoе местенце, където да колекционирам мислите и преживяванията си в снимки и текст. Затова, ще го направя сега… 2 години по-късно, още толкова влюбени и единни.
Първото нещо, с което искам да започна е тамата на днешния пост. А, когато денят е 14 февруари, неминуемо ще си говорим за любов във всичките и форми и символи. Днес, това ще бъде Градът на любовта – Париж. Преди 2 години, точно на 14 февруари, успях да си открадна един вълшебен уикенд с любовта на живота ми (или поне едната, понеже си имам още 2 :)). Прекрарахме едни незабравими дни в интензивна екскурия във френската столица, където дори и да не беше 14 февруари, всичко напомняше само за любов.
И тъй като искам да бъда искрена с вас, една от основните причини “закачки” за тази екскурзия бе именно вълшебното място, което днес, за съжаление, вече не съществува, или поне не в онзи си вид. Място, на което често пъти сме гледали сълзливи филми, любовни обещания и изповеди. Мястото, в което да заключиш едно обещано “ДА” и за потопиш в Сена, ключът към своята история.
Всички сте чували за Пон дез Ар “Мостът на влюбените” в Париж. Един непринуден “олтар” на любовта, посрещнал много предложения за брак, обещания за вярност и много сълзи. И тъй като нашето пътуване беше организирано с група и екскурзовод, ние бяхме единствената двойка, която се бе подготвила предварително от България, с гравиран, личен катинар. “Двойката с мисия”,както всички се шегуваха, особено важна за мен. Все пак това е моята приказка, а аз обичам да я пиша презицно и да си подарявам невроятни спомени.
Затова, в днешния си пост, споделям с вас, настроението и силните емоции, които съм изпитала в онзи момент, заедно с всички красоти и автентичен дух, които може да ти подари Париж – вечен, завинаги влюбен и жив.
Първо ще споделя с вас любимата си песен, в любимо изпълнение. Защото е истинско и неподправено на истински и докостващи артисти като ZAZ. Заснето на емблематично мястото в Париж, което е раждало и вероятно ще продължава да приютява велики творци – Монмартър. С това изпълнение на ZAZ, искам само да ви напомня нещата, които в действителност трябва да бъдат важни в живота на всеки от нас. Песента е с превод, защото често пъти слушаме музика и текст, които ни въздействат, но рядко пъти се интересуваме какво всъщност ни казват.
Желая на вас, приятели…пълноценен ден, прекаран по най-хубавия за всеки от вас начин. Поводи за любов, обич и вярност има много…днешният ден е само символ, който да ни припомня какво всъщност сме си обещали един на друг. Весел празник!
Все пак сме в града на само на любовта, а и една от основните столици на модата…един интригуващ кадър, на който успях да присъствам при температура от около 2, 3 градуса 🙂 Красива и изтънчена французойка…
Fgal