Отдавна не съм ви представяла нов автор в рубриката ми #творЧЕСТво, защото вярвам, че за специалните хора има специални събития и моменти, в които да ги откриеш.
Както всяка година в края на ноември и началото на декември месец, започвам дежурните обиколки в интернет и различни групи в търсене на българското. Нечуто, невиждано и много много вдъхновяващо. Обожавам бг находки, дизайнери и родни твoрци, които са толкова добри, че понякога тайничко са скрити някъде надълбоко, сякаш никой да не види и ограби жаждата за работа и творчество.
В търсене на аксесоари, с които да зарадвам близките ми дами, покрай празниците, открих най-трогателната и мила идея със супер дълбок смиъсл, който и реално толкова много ме спечели.
Днес ще ви запозная с Виктория – гордият създател и дизайнер на модна къща “ПОТОМКА“. Да, добре ме чухте, точно като в любимото стихотворени на Елисавета Багряна, което всички учехме като малки.
Млада, крехка и толкова интелигентна, Вики избира да претвори нашата българска история и бит върху краси шалове със собствен принт и рисунък! Защото най-важното мото на ПОТОМКА е “ДА ПОМНИ, ДА ПАЗИ и ДА ПРЕДАВА!
Аз се влюбих в тази идея, знам че ще го направите и вие! Запознайте се с Вики!
1. Здравей Виктория, разкажи ни малко повече за себе си! На кой славен род си потомка?
Здравей, Калина! Аз съм от глава до пети българка! Баща ми е от Пиринския край, майка ми – от Тракийския, а аз израснах в Родопите. Родословното ми дърво е голямо и продължава да цъфти. В клоните му има трудолюбиви и сръчни мъже и силни и неуморни жени. В стъблото се крият спортна слава, майсторлък, талант и усърдие. Корените са здрави, защото са пропити с любов, с научени уроци и с нестихващата вяра в едно по-добро „утре“. А пъпките? Пъпките ще разберем напролет…
2. Завършила си в чужбина, какво те доведе обратно у дома.
Пандемията, ха-ха. Може би си спомняш, че първите случаи на Covid-19 в Европа бяха официално обявени в Италия, където по това време тъкмо завършвах висшето си образование. Първоначално нямах желание да се прибирам вкъщи. Всъщност, на границата казах „две седмици“, когато ме попитаха колко време смятам да пребивавам на територията на България. Но две седмици минаха, после мина половин година и неусетно прибрах вещите си от Италия и ги преместих в София, където отидох да търся своето ново начало. Ако днес някой ме попита дали съжалявам за решението си да се върна, без капка съмнение отговарям: „Не!“
фото кредит: Derin
3. Как дойде идеята да създадеш модна къща “Потомка”?
Винаги съм знаела, че някой ден ще изградя нещо свое. Просто не бях сигурна кога. Имах много идеи през годините, някои от които и до днес ме вълнуват, но когато трябваше да се седне и да се мисли сериозно с какво искам да оставя своя отпечатък върху света на модата, а и изобщо – осъзнах, че нито едно нещо няма да извира така от сърцето ми, както вдъхновението от България.
Идеята е лесна, после идва трудното. Питай ме как ми дойде смелостта! Аз веднага ще ти кажа – без помощта на моето семейство, близките ми хора и мъжа до мен и в най-безстрашния си момент нямаше да събера куража. В живота си имах големия късмет да открия призванието си, а след това и извора си на вдъхновение и не на последно място – подкрепата да създам Модна къща „ПОТОМКА“ и да облека българката в занаята си.
4. Да помни, да пази, да предава – красивият и супер смислен слоган на модната къща. Какво е посланието, което ти носиш?
Аз нося посланието на приемственост, на гъвкавост, на промяна. Ако има едно нещо, което бих искала да остане в съзнанието на хората за мен, то е, че държа на убежденията си и заставам зад думите си, но съм готова да се уча и да израствам, и ако се наложи – да настъпи пълен обрат в мен, но не и да стоя на едно място.
модел: Силвия Димитрова, фото кредит: Ясмина Иванова
Моят корен тежи, моят корен ме дърпа, но моят корен не е окова. Българският народ не би оцелял толкова години, ако не знаеше как да съхрани себе си без да става роб на остарели вярвания и порядки.
5. С какво те вдъхнови българската жена?
Истината е, че стоях и разсъждавах по следния въпрос: В днешното време на естетики търсачките ни са пълни с ключови думи като „French girl lifestyle” или “All American fashion”, но ако българката беше желания образ, какво щеше да представлява? Какво щеше да включва? Как щеше да изглежда? Какви щяха да бъдат нейните стремежи? Какъв балсам за коса щеше да ползва?
Последното е лесно – нещо с розово масло, разбира се!
6. Кой е най-яркият момент в българската история, с който ти самата се гордееш?
Българската история сама по себе си е ярък момент, с който да се гордееш. Не мога да ти посоча отделни събития не защото няма велики такива, а защото същността на българското е как сме оцелели и сме се пренесли във времето. С какво се гордея? Гордея се как дори България понякога да е изчезвала от картата на света, никога не е изчезвала от сърцата на българите.
модел: Силвия Димитрова, фото кредит: Ясмина Иванова
модел: Силвия Димитрова, фото кредит: Ясмина Иванова
7. Разкажи ми за дизайна и идеята зад рисунките върху аксесоарите, които създаваш?
Първоначално мислех да бъдат само фолклорни мотиви. Но после си казах: „Че тя България да не е само фолклор? Ето – имаме си вино, имаме панелни блокове… Гледай, гледай колко вдъхновение! Срамота е да не се използва.“
Процесът по създаване на шал започва с избора на плат и тема, съобразени със сезона. След това започвам да търся книги. Ходя до книжарницата, ходя до библиотеката, гледам да събера колкото се може повече източници, за да бъде пълна картината в съзнанието ми. После започвам да събирам снимков материал, чрез който правя табло за вдъхновение. От него мога да подбера цветовете, фигурите, композицията и т.н. А накрая идва най-забавната част – с годеника ми обикаляме България да опитваме, разпитваме и изпитваме. Рисунката си идва от само себе си – не я насилвам. Поначало не съм художник. Не съм и учила за такъв. Влагам всичко от себе си в шала и вярвам, че смисълът зад него ще рисува вместо мен.
8. Как се спря точно на аксесоарите?
Това е доста любопитна история, която не съм имала възможността все още да разкажа!
Истината е, че в началото нямаше да бъдат аксесоари. ПОТОМКА щеше да прави дрехи. Работих четири месеца по първата колекция, купих плат, уших мострите, заснех ги, показах ги на всичките си роднини, но през цялото време ме гонеше чувството на неудовлетвореност. И така, пет дена преди планираното официално представяне, прибрах мострите, нарисувах първия шал, изпратих го за печат и се влюбих в него, когато дойде. Казах си: „Ето! Това е ПОТОМКА, каквато я виждам. Това е нейния завет!“
9. Разглеждайки профила ти попаднах на нещо, което моментално ме плени – може би роклята от абитуриентския ти бал, която бе с шевици. Ти ли нарисува дизайна и ти ли я изпълни? Каква е символиката?
Ще трябва да те разочаровам, но балната ми рокля е най-отдалечения от българското проект, който може би някога съм правила!
Аз съм я рисувала и аз съм я шила – беше част от портфолиото ми за прием в университета. Бях вдъхновена от роклите на Ели Сааб, а „шевиците“ всъщност са брюкселска дантела. Въпреки че сега – като се вгледам, забелязвам, че съм зашила украшенията на местата, на които типично са се бродирали шевици…
10. Накъде поема пътят на твоята “Потомка”?
Макар аз да съм главното лице зад ПОТОМКА, тя далеч не е само моя. Всъщност, ПОТОМКА беше създадена от мен и годеника ми и се надявам нашата ПОТОМКА да поеме по същия път, по който сме поели и ние – създаването на един нов, славен и голям род!фото кредит: Боян Йовчевски
FGal
