Днес ви каня на една вълнуваща разходка в нашата красива България в едно благоуханно и романтично място, пълно с цветето символ на страната ни – маслодайната роза. Добре дошли в долината на розата и тракийските царе.
Храм на розата – така наричат етнографския комплекс „Дамасцена“ в покрайнините на Казанлък, Скобелево.
Комплексът е първата частна дестилерия за производство на розово масло в България. Създадена през далечната 1991 г, а през 2007 със свободен достъп и до туристи.
Роза Дамасцена – розата популярна като Розата на Кастилия е хибриден вид маслодайна роза, получена от съчетаването на два вида роза – Галска роза и Мускусна роза. Популярна с финия си аромат, използван за дестилация и добив на розово масло. Венчелистчетата на цветовете са годни за консумация. Те могат да се използват за ароматизиране на храни, консервират се със захар и в чайове. В розовата долина на комплекса се отглеждат около 150 вида рози.
Монументалното изкуство заема важно място в комплекса. Още входа ни посреща красива бронзова статуя на царица Береника, съпругата на последния голям владетел на Одринското царство, цар Сев III. На входа на дестилерията удобно е приседнал популярния литературен герой и търговец на розово масло – Бай Ганьо, а срещу него с величествена осанка гордо стои и неговия автор – Алеко Константинов – Щастливеца.
В етнографския кът на комплекса видяхме богата колекция от предмети използвани в ежедневието на предците ни преди индустриалната революция. В кокетния малък музей могат да се видят богата колекция от станове, чекръци, черги, халища, менци и ретро предмети характерни за бита.
Направи ми сериозно впечатление, че комплексът е изключително поддържан и чист. А освен съвременната розоварна може да видите как е изглеждала дестилерията от времената на емблематичния герой на Алеко Константинов – Бай Ганьо.
Най-силно впечатление у мен обаче остави красивият амфитеатър, който дава сцена на любими бг изпълнители. Амфитеатърът е наистина изключителен!!! Коридорите между каменните седалки за отрупани с благоуханни рози. Функциониращ едва от миналата година с капацитет от 500 души, мястото е събирателен център на фенове на музиката от всички стилове. Погледнат от високо красивото съоръжение наподобява кошница с рози.
Изключително много съжалявам, че не попаднах на комплекса по-рано, но догодина съм обещала да поправя тази грешка. Горещо препоръчвам да го посетите през май или юни, когато розите цъфтят и розобера е позволен. При желание срещу такса от 6 лв. може да се включите, рано сутрин, когато е най-подходящото време за беритба.
За почитателите на живота на колела, ще ви зарадвам с това, че комплексът има изградена зона и открит каравана парк с обособени месата за каравани и палатки.
Останахме учудени и от големият ресторант, с който можете да се насладите на спокойствието и красотата на комплекса, край красиви езера и свободно движещи се край вас лебеди. Една блажена летаргия от която всеки посетител се нуждае.
Входната такса на комплекса е 12 лв. а възрастни, ученици и студенти е 6 лв. За деца до 7 г и хора с увреждания входът е безплатен.
Определено това бе първия, но не и последен път, в който ще посетим мястото. Децата бяха възхитени и не искаха да си тръгват. Успяхме да ги убедим единствено като обещахме, че ще ги отведем в биопарка на комплекс „Дамасцена“, където животните не са заключени в клетки, а се разхождат спокойно между просторни и широки заграждения. Видяхме муфлони, сърни, елени, коне и понита.
Малко по-късно се отправихме към Ранчото за щрауси „Четири сезона“, намиращо се на няколко минути от етнокомплекса в подножието на Национален парк „Централен Балкан“.
Освен среща с щраусите имахме възможност да чуем една доста интригуваща лекция от собственика на ранчото, който разказва с такава любов изключително интересни факти, които никога бяхме чували за щраусите. Момичетата не откъснаха очи от него. Интересно е, че отглеждането на щрауси е семеен бизнес, за който най-важни са яйцата на щраусите, от които цялото семейство приготвя популярен за региона крем карамел от щраусови яйца. Аз лично не обичам и не пробвах, но Георги каза че има страхотен плътен вкус и определено си заслужава.
Последната спирка от вълнуващия ден бе язовир Копринка. Само на 7 км от Казалнък,мястото събуди интереса ни с онези кокетни алпийски къщички на комплекс „Артемида“, който е поредното място в списъка ни от планински културен туризъм у нас.
Ще се върнем много скоро там и ще ви разказвам повече.
FGal
