Ocean Child

written by Kalina Nikolova 07/06/2017

Морето винаги е имало някаква магична сила, с която винаги успява да успокои и очарова хората. Да им подари свобода и безгрижие, без да иска нещо в замяна. Само да дава – мечти, любов и мигове на щастие. Дори тъгата се усеща и преживява по друг начин. Насаме! В лични размисли, с вечния диалог между разума и сърцето.

Всеки път когато легна на пясъка се сещам за думите на Робърт Хенри: “Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим“. Колко вярно нали? Това е рецептата за истинското щастие.

Този уикенд си я припомних отново. В началото на юни всяка година си открадваме време само за нас… Децата, той и аз! Самодостатъчни с мислите си за нещата, които обичаме. Често пъти улавям усмивката на Деа, която стои и се смее сама. Питам я за какво мисли и тя с още по-широка усмивка казва, че си мечтае! Не знам какви са мечтите в главата на едно 6 -годишно момиченце, но ми е достатъчна широката й усмивка, за да вярвам, че са големи! Защото щастието идва, когато твоето щастие е щастливо до теб!

Обичам да превръщам всеки момент в специално събитие. Вълнувам се докато приготвям багажа за всяко пътуване…И да, снимам го. За да си спомня еуфорията, с която съм го правила в онзи момент, за да си припомням емоцията, всеки път, когато я изгубя.

За първи път не взех много багаж… Куфарът беше пълен само с бански и плажни шапки и бижута. Любимата ленена рокля, новият маслено зелен бански, който толкова упорито търсех, и голямата лятна капела с лайтмотива на лятото “Ocean child”.

И така в мисли за щастието, очаквам следващия откраднат уикенд и си пожелавам една дълга ваканция на кораб. Една от мечтите, които все още не съм сбъднала, но знам, че никога не е късно!