„Цветовете, като чертите на лицето, следват емоциите.” – Пабло Пикасо
Точно преди месец, на този ден, бях на най-задушевното и вълшебно място, на което можех да си пожелая. Тази година именният ми ден – Цветница съвпадна с първи април и като на шега тематично се оказах на най-цветното зареждащо място – Бурано.
Не случайно пазех разказа си и този пост именно за началото на любимия ми месец, само седмица преди рождения ми ден. Чувствам се изключително заредена и позитивно настроена. Всяка година на Коледа изваждаме събраните монети от касичката и избираме коя ще бъде следващата ни романтична дестинация. Тази година това бе Венеция. И преди да ви разказа подробно за “острова на любовта”- буквално, искам да ви заведа до мястото, което ме докосна по особен начин.
Сигурно е истинска магия да живееш там, където “сиво ежедневие” не съществува. Хората са доста по-спокойни и щастливи, въздухът е чист, защото няма нито една кола. Не съществува онази градска помпозност, която се е настанила в забързаните хора. Там дори и туристите забравят за часа и времето, което постоянно ти напомня, че бързаш за някъде. Една реална утопия, която доказва, че приказките съществуват. Място, което е овладяло силата и влиянието на цветовете, въздействайки върху чувства, настроения и емоции. Днес акустираме на онова малко островче само на 40 мин от красива Венеция – Бурано.
Преди да заминем изчетох доста материали за островчетата от лагуната. Подготвихме си прилежна програма, която да следваме, за да можем да обиколим възможно най- много места, но не бях подготвена, че пристигайки в Бурано няма да мога да си тръгна. Рано сутринта тръгнахме с корабчето, което директно ни отведе там, планирайки да се разходим за кратко и да посетим другите две островчета в близост до Венеция – Бурано и Лидо. Да, ама не!
Това е “моето място”! Осъзнавам, че слънчевото и топло време допринесоха за истинското удоволствие на времето прекарано там, но часовете в Бурано бяха истинска наслада.
Накратко – понеже моите travel постове, все ги превръщам в пътеписи…. Не пропускайте ако имате възможност и сте по-дълго време във Венеция, да си отделите цял ден за престой в Бурано. Една дори по-добра Венеция.
Една от първите забележителности, които ще ви направи впечатление пътувайки към островчето е емблематичната наклонена камбанария на църквата „Сан Мартино“, която се вижда още в далечината, приближавайки острова.
Минути по-късно слизайки от корабчето (вапорето) вече сте погълнати от цветната дъга, разкриваща се пред вас. Легендата разказва, че къщичките са така обагрени, за да могат рибарите лесно да ги виждат, когато са в морето.
Всяка къща в Бурано притежава собствен чар и заряд. Общината е определила на различните фамилии различни цветови нюанси, в които да боядисат фасадите си. Разказаха ни, че преди някой да боядиса дома си, трябва да направи официално запитване до местните власти, за да определят от кои цветове може да избере.
Не знам каква е истинската причина, поради която къщичките са толкова опияняващо оцветени, но би ми се искало да живея на подобно място. Това вълшебно островче се оказа душевна цветна лечебница.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Място, което те кара да се усмихнеш и да забравиш за времето. А мисля, че всички имаме нужда от това. Насладете му се и ако се чудите, къде да си откраднете следващия си уикенд, несъмнено идете там.
И приятели, не пропускайте да опитате местния деликатес черни спагети с мастило от сепия. Страхотни са!!!
FGal
