Както обещах, ще се забавляваме и това няма да е тривиалният гид, който сте свикнали да препрочитате навсякъде… Защото все пак сте на място, където нещата не се случват по обичаен начин. 🙂 🙂
След като преди две години реално си дадохме сметка, че светът наистина може да спре в буквален и преносен смисъл, бяхме доста уплашени, че вече никога нищо няма да бъде както преди. Но както мъдрите хора ни съветват винаги, с времето всичко се нарежда…
Бях ви споменала за картата на мечтите, която се оказва, че всяка Коледа правим у дома, без да си даваме реална сметка, че това е именно такъв тип визуализация и карта на пожелателно сбъдване на нещо мотивиращо, развиващо и добро.
Част от тези идеи и списък с цели, бе ежегодната мартенска ваканция, която сме си нарочили с Георги, че опознаваме света. Към момента Европа, но с напредване на годините си пожелаваме по-широки хоризонти 🙂 🙂 🙂
Така днес ви водим с нас в Барселона. И както се пошегувах, време е за един по-различен и необичаен гид, в който да се позабавлявате от сърце и същевременно да успеете да видите максимално от космополитността на този колоритен град.
Денят е 11 март (петък) и полетът ни е привечер, в Барселона пристигаме към 19 часа, където ни посреща мек Средиземноморски бриз, примесен с лек дъжд. Но на фона на минусовите температури в България този полъх от тропииците бе като подарък и не успя да помрачи настроението ни.
Георги бе предпочел да наемем рентакар със съображение на състоянието ми и проблемите с дисковата херния, за които ви споменах. Освен всичко цените на колите под наем там са доста приемливи. Удобствто, което си изплати цената тъй като през дните, които бяхме в Барселона доста често валеше дъжд. Затова и този гид е посветен на темата “Къде да отидем в Барселона, когато вали?!”. 🙂
НАСТАНЯВАНЕ
Отново избор на Георги, защото екскурзията бе изненада и аз не подозирах какво е замислил, но хотелът, който бе избрал се настанява в личната ми класация след едно романтично бижу, в което бяхме преди години във Венеция. Хотелът се казва El Avenida Palace.
Отлична локация, обслужване, големина на стаи и неповторима гледка. Любим за мен остава roof top бара, със спиращи дъха гледки. През топлите месеци гостите на хотела могат да се наслаждават на напитки край басейна. Знам, че ще кажете, че никой не стои в хотела, все пак всеки турист е дошъл с идея да види максимално от ритъма на града, но повярвайте ми – тук го усещате с пълен порив. Светлините на оживения булевард и ритъма на града – неповторимо.
Първият ни ден започна с доста дъжд и решихме да обмислим внимателно накъде да поемем, за да не губим време. Първата спирка, разбира се, бе за чадъри тъй като бяхме в централната част решихме да поемем пеша към площад Каталуния, който бе в непосредствена близост до хотела. Трябва да ви кажа, че независимо времето и дъжда, той отново бе пренаситен с хора, които се радваха на гълъбите.
След, което поехме към LA RAMBLA.
Така популярният булевард в Барселона бе отрупан с туристи, осеян с десетки павилиони със свежи цветя, лакомства и сувенири. Следващата спирка поемайки към готическия квартал бе музея на Пикасо, за който обаче ня бяхме подготвени с билети предварително. Поради Ковид ситуацията посещенията са редуцирани, с доста по-малко посетители и пристигайки в музея ни съобщиха, че билетите предвидени за деня вече са продадени.
Непосредствено до музея на Пикасо обаче се намира друг интересен музей на съвремието, който определено заслужава вниманието ви – MOCO – Modern Contemporary Museum, приютил в Каталуния творбите на доказани съвременни артисти – Анди Уорхол, Салвадор Дали, американският уличен художник Браян Донъли, по-известен като Kaws, Деймиън Хърст, Кийт Харинг и Банкси. За разлика от музеят на Пикасо, който се опитахме да посетим отново в понеделник (но без успех, защото в понеделниците много малко музеи работя…), MOCO работи всеки ден, а входът за него е 13,50 евро .
След обиколката в музея стана време за обяд, а ние с Георги обичаме дългите и разточителни обяди, поляти с вино, бира и отлична храна. Това остава един от най-сладките гъдели, които човек може да си причини и запомни от такива екскурзии. Може би гарстрономията е повече за нас и чрез нея напълно изпълваме душата и сетивата си – телците родени на 6 май, през 6 години. Какво да кажа повече? 🙂
Преди да открием нашето място обаче старателно поразгледахме оценките на ресторантите в близост в готическия квартал, тъй като искахме да седнем някъде, където ще се насладим на типична каталунска кухня, а не рекламна и лустросана среда за туристи. Избрахме едно кокетно испанско ресторнтче, в което прекарахме следващите 2 часа и половина 🙂 хаха. Опитахме характерните ястия, споделям, че паелята не се оказа моето нещо, въпреки че оставам категорична, че съм влюбена в Средиземноморската кухня на Испания и увлекателните мини тапаси и предложения, с които просто да си оближеш пръстите.
След вкусния обяд, дъждът все още не беше спрях и се наложи да се огледаме за други забавни места на закрито, които може да посетим. В близо до нас се оказа BIG FUN MUSEUM – място, което горещо ви препоръчвам да посетите ако се с деца, но и ние като пораснали такива му се изкефихме много.
Билетите са по 20 евро.
Смехът е най-сладкият водещ мотиватор за всяко пътешествие и преживяване, а ние с Георги подаряваме на всяко преживяване големи дози смях. Следващата дестинация по линията с нетипични музеи разбра се бе “Erotic Museum oof Barcelona” – Музеят на еротиката в Барселона. Ами хора какво да кажа, много фън, определено. Ако имате време да се впуснете в по-задълбочена обиколка, може да и се насладите на питие вътре в музея, защото качвайки се по стълбите и заплащайки входа, стъпалата бяха щедро отрупани с шампанско 🙂 хаха случайност – не мисля. Ще си позволя да цитирам една готина фраза от материал, който прочетох за музея: ’Това е еротичен музей, за да знаете за какво се захващате – ако всъщност сте взели решение да влезете в такъв музей, вероятно няма да бъдете много обидни от това, което виждате.” Хахаха
Входът в музея е 9 евро
Показва еротични, интимни предмети от различни епохи и народи в различни прояви – японска графика, африкански изкуство от XIX-XX век, модерно изкуство, европейски илюстрации от XVIII век, снимки от началото на ХХ век.
След приповдигнато настоение от атрибутите на музея се отправихме за аперитив в зоната на хотела ни. Имахме огромното желание да посетим магичния фонтан на площад Испания и направихме всичко възможно да бъдем на посочената локация във време, в което да се насладим на красивото шоу, което за съжаление не се състоя. Фонтанът е спрян, въпреки, че на сайта бяха посочени часове, в които може да бъде гледано светлинното шоу. Така или иначе казусът остана неразрешен и все още не мога да обясня каква е причината, поради която фонтанът да не работи, но истината е, че тази впечатляваща ерия около красивия дворец е несравнима – и особено вечер с неповторими гледки и светлини. Дори и без фонтани.
И трите вечери завършвахме в разточителна вечеря в един ресторант в непосредственост до хотел, около който всяка вечер се трупаха тъпли от хора, а както знаем, където е най-пълно и винаги има опашки от чакащи, храната е превъзходна. Така и беше. Локацията е Ciutat Comtal –ресторант с висока оценка и с над 12 хил. коментара и оценки, които наклониха везните в негова полза.
Отлично и светкавично обслужване. Супер супер вкусна храна и прекрасна атмосфера на открито. имахме късмета поне вечер да се наслаждаваме на шума и кипежа на града, дъждът спираше и улиците се пренасищаха с още повече хора.
Неделната сутрин се събудихме с една нова и особено слънчева и усмихната Барселона. Терасата на хотелската ни стая остана един от любимите ми спомени от Барселона. Нямах търпене да стана сутрин и да дръпна дебелите завеси и да кажа “Здравей” на света. Обожавам шума от оживен булевард и работни пчелички забързани навсякъде. Готино и супер мобилизиращо е . Нямаш търпение да започнеш деня и да не пропуснеш нещо.
Щастливи от слънчевата развръзка поехме този път с колата, за да не губим време, защото следобедът отново щеше да вали. Отправихме се отново към подножието на Монджук, за да видим Националния дворец – Museu Nacional d’Art de Catalunya и през деня. Това наистина е може би една от най-впечатляващите и красиви сгради в Барселона , помещаваща музея на каталунското изкуство. Гледката от най-високата част е наистина специална.
По-късно поехме за обяд към плажовете на Барселонета, където високият 60 метров монументът на Христофор Колум посрещаше всеки нов и нетърпелив турист с обещание за незабравими преживявания. Самата фигура на Колумб е 7 метра и е насочена към новооткритата от него част от земното кълбо.
Успяхме да усетим и модерния съвременен дух на младите хора по плажовете на Барселона. Пълни със сърфисти, които се радваха на прекрасното време и на пайповете, дошли да поплуват и обядват с приятели. Местата край кея, които никога няма да забравя пълни със спортуващи и висока музика. Хора със заряд, които се забавляват и наслаждава на живота без разединение, цвят на кожа и общи белези. Хора обичащи да живеят. Хора с домашни любимци и деца дошли да потичат боси по пясъка и да се порадват на щедрото мартенско слънце. Неделята температурите стигаха до 20-на градуса, което нямаше как да не ни усмихне.
След като се порадвахме на слънцето се отправихме към Парк Гюел -PARK GUELL. Бързо се транспортирахме до него и успяхме да разгледаме красивия парк, пренаселен с туристи и отново спортуващи местни хора.
Паркът е едно от атхитектурните бижута на Барселона и един от най-впечатляващите обществени паркове в света. Там се намира и най-дългата впечатляваща пейка под форма за змия. Красивите градини на парка са разположени на хълма Eл Кармел. Проектирана е от великият испански архитект Антонио Гауди. Построена е от 1900 до 1914г . и е част от историческото наследство на ЮНЕСКО.
След слънчевата разходка в Парк Гюел се насочихме към легендарната емблема на каталунската столица – Саграда Фамилия -Sagrada Família. Определено впечатляваща и различна, както цялото изкуство на Гауди, но за да бъда максимално честна, някак не успя да измести Миланската катедрала Дуомо от сърцето ми.
Понеделникът бе последният ни ден в Барселона, но разполагахме с почти целия ден, за да довършим експедицията и обиколките, защото самолетът ни отлиииташе в 20 часа. Сутринта се отправихме към легендарната сграда CASA BATIIO, където все още нямаше голяма опашка от хора и успяхме да закупим билети директно онлайн на входа. Супер пъстроцветна и интересна с необичайни и причудливи форми, това бе една от първите сгради, която ни посрещна красива нощна Барселона, отправяйки се към хотела ни.
Цената на билета с пълен достъп е 45 евро, като на входа всеки посетител получава аудио гайд, с който се разхожда през всички етажи на сградата, научавайки историята на великия архитект. Къща е реконструирана от Гауди, по молба на богатия индустриалец Жозеп Батийо. Характерна със изцяло разчупените си форми и неправи линии, преживяването вътре е определено нещо, което заслужава вниманието ви, горещо препоръчвам, особено артистичният финал, с който приключва цялата обиколка.
След разходката там се отправихме към Триумфалната арка – Arc de Triumf и отново обяд в артистичната среда на готическия квартал.
Последната забележителност от списъка , която искахме да посетим бе Катедралата на Барселона – Ла Сеу, където се намира и седалището на архиепископа. Изцяло в готически стил, издигната в периода XIII в. – XV в. Особено забележителна със своите гаргойли и богата гама животни, както митични, така и домашни. Покривът и гледката от там е неповторима, въпреки че при посещението ни имаше толкова силен вятър, че трудно усвоявахме на порива. Катедралата все пак е с височина 93 м.
Цената на билета e 9 евро!
Пърата ваканция след Ковид, която определено ще помним дълго. Преломният момент, в който да стъпиш отново на крака и да повярваш, че след дълбока въздишка, всичко ще си дойде отново на място. Толкова засега от каталунската перла, ако имате въпроси съм насреща! <3
FGal
