СВЕТЛОМИРА: Няма как да се представя с лика само на един от тях. Аз съм творец и виждам по-малко от всички в себе си – лудостта на Генко Генков, любовтта и мечтите на Валери Петров, смехът и шегите на Чудомир и Тодор Колев, свободата на рисунъка на Бешков и Дечко Узунов.
ИВАН: Определено Йордан Йовков. Не че имам нещо общо с него като характер или чувствителност, но просто съм влюбен в разказите му. Изчетох почти цялото му творчество още като тийнейджър и за мен това си остава най-големият български писател и, може би, творец като цяло. Именно затова неговият образ беше един от първите, които пуснахме на сайта и все още си нося първата тениска, която лично аз си направих – с неговия образ. А и Мира успя да го хване много хубаво, наистина се получи чудесен портрет.
СВЕТЛОМИРА: Идеята за Артриоти на мен лично ми дойде в Будапеща. Разхождайки се на една супер красива уличка влезнах в една галерия и си купих една ръчно печатана торба. Тогава се замислих, че ще бъде готино да направим такъв проект – с напечатани ликове на българите, които възраждат нашата култура – върху торби, тениски… Идеята ми дойде спонтанно и след няколко месеца беше факт.
ИВАН: И не само в Будапеща – навсякъде по света човек може да си купи ежедневни артикули (торби, тениски, суитчъри) с лицата или работите на големите местни творци. Вкъщи имаме торба с Бийтълс, тениски с Шекспир и Едгар Алан По, чаши с Казандзакис и Пикасо. Моето схващане е, че ако не открием по-съвременни, модерни и интересни начини да пазим образите на българските творци, постепенно ще почнем да ги губим в морето на съвременната глобална култура.
СВЕТЛОМИРА: Определено бих се определила като съвременен будител. Опитвам се покрай artrioti да работя и по други проекти – живописвам, илюстрирам книги и се стремя да не спирам да създавам нови неща.
ИВАН: Нито едното! Хаха. Аз съм си един съвременен, вече не толкова млад човек, който вярва, че освен с военни и политически победи и спортни успехи, българите имаме и сериозни културни постижения, с които да се гордеем. Някак си в България забравяме, че съвременното ни национално самосъзнание е оформено в голямата си част именно от хората на изкуството от последните 150-200 години. Малко са тези от тях, които едностранно бихме могли да определим като патриот, родолюбец или будител…
ИВАН: Наистина, целта ни е да представим образите по начин, който поражда интерес, привлича внимание, но същевременно запазва достойнството и отговаря на възприятието за дадения творец. Често обществото вече си е изградило колективен образ на човека, на който не можем да си позволим да се противопоставим. Именно поради тази причина за момента хич не ни се получава портрета на Никола Вапцаров – за хората той е нежен, по-скоро цветен поет, докато физическият му образ е по-скоро мрачен, измъчен и изпит. Много трудно се намира пресечната точка в такъв случай.
Да се върнем на въпроса – за съжаление, засега по-скоро трудно достигаме до младите хора. Това само доказва, че образите и творчеството на българските автори вече сериозно избледнява в съзнанието на тези, родени в края на 90-те и след това. Повечето положителни оценки, които получаваме, идват от хора на зряла възраст.
А понякога имаме много зареждащи случаи. Преди около 2 месеца ни потърси мъж, за да се консултира за размерите. Обясни, че щерка му много си е харесала Пейо Яворов и Апостол Карамитев и го е накарала да й ги поръча. Можем да кажем само „браво!“ на такива момичета!
СВЕТЛОМИРА: Повечето дизайни са създавани специално за АРТРИОТИ. Създаването на един дизайн отнема доста време, тъй като това е творчески процес. Първо рисувам всичко като скица, на ръка, след това го качвам и го дообработвам дигитално. След това го подготвям за печат. Най-много време ми отнема скицата, докато уловя характера на дадения човек, който рисувам. Все още се мъча над Вапцаров, защото все съм недоволна от това, което се получава, просто ръката ми на моменти не ме слуша, ха ха. 😊
СВЕТЛОМИРА: Да, бяхме почнали да правим и чаши-канчета, но не сме доволни от това, което получавахме като резултат и затова ги спряхме.
ИВАН: Сърцето на Артриоти са тениските, „носи ги със себе си“ ни е нещо като мото. А и както споменахме – основната цел е да показваме уважението си към изкуството – това се отнася и до артикулите, които предлагаме.
През последната година опитахме с различни продукти, но се учим от грешките си. В момента подобряваме цялостната концепция, като целта ни е качеството на продуктите да отговаря на очакванията на хората, които имат досег с българското изкуство. Ще намалим избора, но ще подобрим възможностите за персонализация.
ИВАН: Можем да предлагаме нашите портрети буквално върху всякакви предмети – от чаши, до чорапи и кърпи, хахаха. Но няма да го направим. Обмисляме варианти за персонализация на самите портрети – всеки има любим цитат, или картина, или филм – обмисляме как да индивидуализираме допълнително тениските, за да отговарят на личния вкус на хората, които си ги купуват.
СВЕТЛОМИРА: Все още работим над дизайните за 14ти февруари. Миналата година бяхме направили нови дизайни – Невена Коканова и Любомир Шарланджиев-Шарлето, Катя Паскалева и Георги Божилов – Слона , Пейо Яворов и Лора Каравелова, Леда Милева и Гео Милев (баща и дъщеря) … За 2021ва няма да разкриваме тайната. 😉
До дни ще покажем новата концепция на Артриотите, с която се надяваме да достигнем до повече хора. Обмисляме няколко инициативи с благотворителна цел, но ще говорим повече за тях като им дойде времето. Иска ни се да открием точната формула, за да изпълняваме по-успешно мисията си и занапред – а именно да популяризираме образите на българските творци.
Малките вече имат сериозен досег с нашенското изкуство. Все още са във възрастта, в която стихотворения и приказки на по 70-100 години могат да звучат актуално – „Зайченцето бяло“, „Патиланско царство“, „Ян Бибиян“. Не знам какво ще ги правим, като навлязат в тийнейджърските години – дали ще успеем да им привлечем интереса към селския бит от Йовково време, или ще намерят себе си в изкуството, което се създава в България в момента… Дали въобще ще имат капацитета да разберат какво се случва във филми като „Вчера“ или „Топло“?
Ще видим. Ние продължаваме напред, ще развиваме Артриотите, ще мислим как да стават по-достъпни и по-популярни и само времето ще покаже дали подобна идея има почва у нас.
FGAL
